Галина Гампер

превод: Тихомир Йорданов

***
С кого да ти изменям аз? Със стих нечакан?
Но стиховете, колкото ги има,
пристигат все нечакани из мрака.
С неврозата си неопределима
или със страховете си, прелели
в колосана до мраморно постеля?

***
Да постигна искам, ех,
от зора до озарение
в невъзможното - успех,
най-отчайващо умение.

Че през иглени уши,
денем, нощем, тъй до века
наказание души
скритото у теб, човека.

С тази мисъл се теша:
да опазя аз безшумно
не главата своя умна,
а безумната душа.