Татяна Аксьонова

превод: Владимир Стоянов

УХАЕ ТАЗИ НОЩ

Ухае тази нощ със пролетно дихание,
сърцето е притиснато от ласкава тревога.
И сънищата чезнат - прозорец във изгнание,
звездиците изплуват от нощната утроба.

Неясно, през жилетката пластяща се на мрака,
прожектори пронизват платното на небето
и ангелските вектори високо в пустотата
пресичат в миг мозайката-игра на битието.

В съдбовната мозайка стъклото се променя -
променя се моделът, самото начертание.
Изтече призори проходилото време,
изповедта кървяща клокочи във гръкляна.

Нощта, като живота, по прежнему е нежна,
как до сълзи за тръгващите страда тя
и се разсипва на съня мозайката безбрежна
под моите прозорци с блестящите стъкла.

С НЕЧУТИ СТЪПКИ АНГЕЛИ МИНАВАТ

С нечути стъпки Ангели минават
с крила в торбата. В сенките сега
пробляскват кленове, навяващи прохлада
и с кораба си тръгват, които тук не са.

Те със росата утрина завръщат се обратно -
последвали на ангелите волните крила -
разтягат се следите им така невероятно,
на всичките, които отдавна тук не са.

Във мене - свещ. Погълна ме нощта ли
на сънищата вещи в разтворения свод?
И всичките заминали провиждам сам на яве,
потъналият свят за мене не е нов.

По изгрев в тишината, звъняща като радост,
без параход и клаксони във тази синева
аз чувствам Ангелите как минават
и как невероятно кратък животът е сега.

КЪМ ВРАГОВЕТЕ

Да пиеш можеш с враговете си,
но никога - да пееш с тях.
Марина Зайцева-Голберг

Да пиеш можеш с враговете си,
но никога - да пееш с тях.
Аз пия, да възбудя апетит,
щом ми пресяда всякаква храна.
„Аз пея щом гръклянът ми е влажен,
а суха - моята душа,
когато майсторите идеален
гравират символно стиха.
Когато свята изворна вода
е словото на тази маса
и на играта всички правила
осмисли даже и глупака.
Небесни бисерни простори
горят и няма дисонанс -
тогава вече не говори,
поетът пее в сетент транс.
Посредственост - напълно глуха,
изпълнена с дребнава суетня.
Достойна себе си ли счита тука
да може някого да възнесе така?
Под водопада с кухи фрази
изсъхна изворът касталски.
От теб бездарност ми се гади -
мой личен враг, довереник мой каински.
Ти ме заставяш фалша да търпя
почти на всякаква цена, до края.
Но аз ще си налея сам-сама.
Какво ще ми направиш ти тогава?!
Ти стиховете бисерни наглас
от мен не ще да чуеш занапред.
Със теб да пия мога само аз,
но не и да запея с теб.