Влад Ривлин

превод: Литературен свят

Абд ал-Кадир (пълното му име е Абд ал-Кадир ибн Мухйидди ал-Джазаири) е човек-легенда.

Един от най-образованите хора на своето време, поет, писател, философ-богослов, изтъкнат пълководец и политически деятел - такъв бил Абд ал-Кадир.

Алжирците го считат за основател на държавата им, национален герой.
Но той е герой не само за алжирците.

Абд ал-Кадир бил награден с най-високата награда на Франция - Ордена на почетния легион и най-висшата награда на Гърция за защитата на християните по време на християнския погром в Дамаск през 1860 г., извършен от друзите с покровителството на властите на Османската империя.

В Дамаск Абд ал-Кадир и неговите съратници се озовали след разгрома на антифренското въстание в Алжир през 1834-1847 г.

В началото на въстанието Абд ал-Кадир успял да нанесе на френската колониална армия редица поражения и провъзгласил на освободените територии независима ислямска държава - емират.

Но въстанието нямало краен успех, до голяма степен поради родово-племенното деление на страната, където всяко племе се ръководело от тесните си интереси.

Същ така нито една мюсюлманска държава не поддържала антиколониалната борба на Абд ал-Кадир.

След капитулацията Абд ал-Кадир с най-близките си съратници се намирал във Франция като почетен пленник, а Наполеон Трети му дарил свободата, след което Абд ал-Кадир се преместил в Дамаск, където преживял оставащите му години.

Боготворили го и създавали за него легенди не само алжирците, но и французите. Като главнокомандващ на своята армия той вървял пред войниците си, проявявайки чудеса от храброст и мъжество.

По време на войната срещу френските колонизатори, той строго забранил на бойците си да се занимават с мародерство и да се гаврят с пленените французи.

Емирът лично следял за условията, в които се намират пленените и нещо повече - привличал ги за учители, за да обучават неграмотните войници от своята армия и обикновените земеделци.

За обучението на неграмотните бойци от армията си и обикновените земеделци, той пускал пленниците на свобода.

Така някога постъпвал и пророкът Мохамед, дарявайки свободата на онези от своите пленници-езичници, които учат мюсюлманите на четене и писане.

Когато Абд ал-Кадир се оказал от две страни притиснат от войските на французите и техните помагачи от Мароко, той пуснал всички пленени французи с думите: «Вървете, където пожелаете. Нямам с какво да ви храня, а не искам да ви убивам».

По време на масовото клане в Дамск от друзите и турците, той лично излязъл срещу погромаджиите. Последвали го и съратниците му. Алжирците били не повече от хиляда. Погромаджиите - не по-малко от десет хиляди. Но пред лицето на Абд ал-Кадир погромаджиите спрели. После, по лична заповед на султана клането било прекратено.

Самият Абд ал-Кадир починал в Дамаск, но много от привържениците му се заселили в Палестина, предимно в Галилея, включително и на земите на изоставените села.

Среди тези села били Амука, Дайшум, Марус, Ал-Хусайнийя и Тулайл.
Алжирците се оказали не само храбри воини, но също и изкусни земеделци и коневъди - така например в село Дайшум алжирците започнали да отглеждат коне и селото скоро се прославило из цял Левант с конете си.

За съжаление, нито едно от тези села не е оцеляло до наши дни. Всички те прекратили своето съществуване през 1948 г.