Д. Б. Митов

Още една голяма и скъпа загуба за българската наука - д-р Димитър Т. Страшимиров, брат на големия наш писател Антон Страшимиров, почина наскоро. Покойният допринесе много в разни области на нашата културна общественост - като историк, дългогодишен учител, общественик и публицист.

Роден във Варна, 1868 г., завършил гимназия 1888 г., той учителствува, редактира в. „Съвременник”, свършва в Швейцария (Базел) литература и философия, където и става и д-р по философия.

След връщането си в България от 1893 година насам е бил учител в Солунската, Серската, Пловдивската и Софийската гимназии, инспектор в Сливен, директор на Народния театър, поддиректор на Нар. библиотека, депутат, основава „Архив на бълг. възраждане”. Тая широка негова дейност го постави в редовете на видните наши културни труженици.

Цял живот Дим. Страшимиров работи в полето на българската културна общественост с ясното съзнание, че ученият не трябва да се затваря в кабинета си само, а да служи с ум и сърце на живота и народа си.

Покойният е сътрудничил в „Библиотека” (Цариград), „Бълг. Сбирка”, „Мисъл” и др. По-главните негови трудове са: „Христо Ботйов като поет и журналист” (1897), романа „Сред мрака”, драмата „Врази” (играна в Народния театър), „История на Априлското въстание” в три тома, „Комитетското десетилетие”, „Къкринската голгота”, „Раковски и неговото време”, а в последните години на живота си той написа 2 тома от замисления капитален труд за Левски.

С неговата смърт българската историческа наука губи един голям представител, а българската култура - един самоотвержен син.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 11, бр. 427, 22 март 1939 г. Подписано: Литературен глас