Рьоне Гийо

бележка и превод: Иван Кьосев

Рьоне Гийо (1900 - 1969 г.) е френски поет и писател, роден в Куркури (Франция). Познат е в Европа като един от най-популярните автори на детска и юношеска литература. Негови творби са преведени на повече от 17 езика. Отличен е с няколко литературни награди, между които и Световната награда за детско-юношеска литература: „Ханс Кристиян Андерсен”. Предложените стихове не са с детска тематика. Те са част от една стихосбирка издадена в Швейцария, наречена „Степни песни” и посветена изцяло на Африка. В тези стихове са съчетани по интересен начин външната образност и екзотика с една деликатно изградена вътрешна абстракция, в ритъма на която нюансите на драматичното и лиричното са споени в една сплав…

——————————

Из цикъла „ЖИВОТНИ”

МИРАЖ

Небето се въси.
Пладне преваля.
Уморено листото догаря.
В горещия пясък
очите си златни
малката птичка заравя
и своята плът в окото й птиче разтопеното слънце оставя.
Небето се въси.
Пладне преваля.
Побягват дървета в нестройна тълпа,
пълзят езици горяща трева,
пълзи животно затънало в пясък и в пясъка пак се заравя.
Пълзи страхът от светлокосото пладне.
Пълзи уморено тревожна тъма, тъма изтощена от бдение.
Едно всеобщо преселение…
Птицата бърза, долетяла едва, съобщи, че видяла Човека.
Видяла го вчера, там, вечерта…

——————————

НАСЕКОМИ

Нетрайни отломки от тишината
отнети от вечер, която трепти
и стъбълцата в тревата стръкче по стръкче брои.

——————————

ЗМИИ

Оголен сезонът
неусетно минава,
в гората заспала се скита,
на омагьосано сухо дърво, голите вейки разплита.

——————————

ЖИРАФА

Зелената корона тя откъсва
на отминаващи бунтовни дървеса
отнасящи загадката потайна на мистериозната дъга
и птичата тъга.
След туй, загубила следите не се сеща,
че същата боязън я пресреща.
Върви след нея до мига когато унищожената тъма
на старата гора дървото връща и възродена песента прегръща
и птицата, и нейната тъга.

——————————

СЛОНОВЕ

Тълпа поклонници разкаяни,
печалните, замаяни поклонници на огъня
от тях запален във степта,
там дето спира времето.
Тълпа поклонници разкаяни
на път през синята гора.

——————————

ЦВЕТЯ

Тези цветя, цветя не са,
а просто откровение за времената обещани.
Без обещаното да украсяват,
бръмчащи, святкащи, припряни,
същински рой пчели
увисват….
Омаяно дървото ги следи,
вестител бърз понесъл новината
забулена от тайната на несигурността.
Цветя ще бъдат, но не са.

——————————

Из цикъла „ПЪТИЩА”

ДЪЖДОВЕН СЕЗОН

Вятърът и старците загубили мощ
се срещат под свода
на кръглата нощ.

Там за сезона вещо ще бъбрят
старците и вятърът,
с прашка ще хвърлят

Луната изтляла в мудни небеса,
златните късчета тъжни и скръбта
на пътя извит като дъгата

отдето ще мине бавно колата
на Сезона, който знае що е старост
и на вятъра що е игривата радост.

——————————

НОКТЮРНО

Когато мъртъвците се разхождат, те пристъпят
със добротата на немите дървета.
До портите на живите дохождат,
подушват дирята им като псета. И влизат
в сламената хижа и във онази схлупена къщурка.
Сина докосват - там дето тялото е с мека плът.
Духват мухата, която се е лепнала
върху устната на новороденото.
След туй си тръгват, без нищичко да отнесат.

——————————

СТЕПНА ВЕЧЕР

Страстта на изтеклия ден
във слънчева маса застива.
Вечерта открива надеждата
за свят неясен, неопределен… Нощта
очаква знака на звяра,
очаква този знак и го повтаря.
Животното във нейната утроба
във таз вечерна доба то е майка и отроче.

Това е кръг на звяр и на тъма…,
насрочили са срещите си всички божества
за времето когато отново ще започнат играта стара - нощта
и звяра…

Замряло ехо от деня
се удивлява на странната човешка тишина
владееща над звучното село
когато мелодично се настройват чукалата за просо.

Жената ухае с миризмата на нощта,
старецът беззъб, устата влажна
и мъжете родени от степта
са доубити в края на деня.

Настъпил е мигът за бавно преселение
на цялата тълпа от чезнещи дървета,
преследвани от тъмнина червена.
Дошло е време да затъне тържествено
следата в пясъка безкраен,
заличаващ всички пътища.

Направено е необичайно обещание…

Часът е мрачен час на разкаяние, когато прелетява песента
изплетена от вейки и треви.
Покланят се полека диви храсти.
Дървото заблудено се среща със човека
и падналите от небето птици
дирят света несъвършен.

Едно насекомо се ражда от пясъка студен.

——————————

ТАМ-ТАМИ

В твоята кръв, там във кръвта ти
тъпанът тръпне
и капка по капка
някаква флейта оплаква
ден подир ден,
нощ подир нощ
всички слънца, които броиш ти на пръсти
и луните, които разкъсват плътта си.

В твоята кръв, там във кръвта ти
линее смъртта - уморена възпява
житейската врява
и глупостта оплодена,
нейното бреме - задъхващ товар
и страха
от живата твар.

В твоята кръв, чужди тъпани,
чужди флейти
и чужди сълзи
любовните нощи на всички жени,
всичките техни жестоки страдания
и всички терзания
вън от теб сливат стенания,
в които безкрайната радост кънти.

В твоята кръв, там във кръвта ти
тъпанът тръпне
небето тътне
и протегнали нежните шии птици ще пият вода.
В теб, сутринта, будят гората сънлива
извори и същества
и ти си чужд на обичта,
която нежно в теб прелива.

В твоята кръв, там във кръвта ти
там-тамите спорят
ту за игрите, ту за лова,
за пиянството и за смъртта.
И всички села във степта
на празника ще се опиват
в стомасите си ще наливат
единствена капка
от кръвта мълчалива, съвсем малка капчица…