Генадий Буравкин

превод: Найден Вълчев

ПРИ ЗНАМЕНАТА ОТ СЪПРОТИВАТА

Те са шити край огъня греещ,
под среднощни звезди и искри
и са донесли до нас в музея
дъха на закрилящите тъмни гори.

С поръждавели краища знаме.
Знаме,
пробито на няколко места
от куршуми.
Някъде там е
и знамето на моя баща.

Може би е това,
одименото,
развявано в сняг и дъжд, и кал,
което той е целунал вдъхновено
и под което на бой е вървял.

Посегнах да го докосна, почувствал,
че съм готов и сам да го понеса.
Не пипайте знамената! -
зад мен чу се
гласът на пазача с бялата коса.

- Извинете - рекох, -
но това е
знакът свещен…
и споменът мил,
който баща ми е пазил до края
и накрая със смъртта си
е защитил.

Сред всичките тук - това най-просто,
най-малко знаме,
което в този час
щом не мога
с ръка да докосна,
с треперещи устни
ще целуна аз.

НЕКРАСИВИ МОМИЧЕТА НЯМА

Некрасиви момичета няма.
Просто виж
как към тебе върви
ослепителен утринен пламък.
Малка мълнийка.
Ще те взриви.

Що за кръстче и що за походка!
И сърцето ти в сладък синкоп
се разделя със пулса си кротко,
галопира и свойта находка
е готово да гони до гроб.

Некрасиви момичета няма.
Погледни
тази малка звезда
как трепти
срамежлива и няма
като лилия в тиха вода.

Ала вдигне ли поглед небрежен,
синеок
като синия лен,
и нахлува в душата ти нежност,
и денят ти
е приказен ден.

Край реката
на меката слама,
пред бюро,
пред статив,
чекмедже -
убедих се,
че няма измама:
некрасиви момичета няма,
но е пълно със слепи мъже.