ХАРОЛД
превод: Юлий Розентал
На бързий кон юнак Харолд,
боеца белобрад,
в гората тъмна, при луна
навлиза с свой отряд.
Победоносни знамена
развяват се, шумят
и от воинствени песни
усоите кънтят.
Но що над шубраки хвърчи?
Се мярка по страни?
Що в небесата тъй се вий
и плиска се в вълни?
Що тъй ласкае и кат пей
с омайно си гласче,
от конят смъква, снема меч
и с себе си влече?
Това са вили… те хора
завили при луна,
спасенье няма; вси бойци
в вълшебна са страна,
салт той, безстрашний вожд Харлод
не падна още в плен,
в железен панцир - невредим
той цял е закован.
Другарите му няма веч -
тук хвърлен меч, там щит,
там изоставен цвили кон
и бяга страховит.
Върви навъсено Харолд,
боеца белобрад,
един през гъстата гора,
при месец, в нощен хлад.
Пред него бръз поток ручи.
Харолд от кон скокна;
сне своя шлем и от поток
вода си той гребна;
Но щом напи са, изведнъж
отслабна; с меч широк
подпря се; седна на скала
и сън заспа дълбок.
И там на дивата скала
той векове спи веч,
брада му бяла там се вей, -
до него щит и меч.
Но щом на бурята ревът
зачуй се побеснял,
пак грабва мечът си Харолд,
боеца побелял.
——————————
сп. „Мисъл”, г. 2, кн. 10-11, 1891-1892 г.
