ОБРАЗ
ОБРАЗ
А аз, поетът, мога да кажа:
Човек съм и аз като вас!
И чак
след греха на политиците
ритми - вопли
да редя през час.
И никой ме не слуша сега,
но стиховете се строяват
в червената моя
македонска пустиня…
Поезията
в земята ми
днес
е челичната верига
в тъмнината,
поезията
е мир
и сън,
и новата усмивка,
на спящите
още
мои македонци.
18.01.2017
ЛИРИЧНО СБОГОМ
Тече си животът -
от среща
до следваща среща
след думи на обич
и прощалното
сбогом! -
последно причастие… -
напускам тази планета!
Първа болка
и последна раздяла -
а звездите
никой не ще ми свали
сред скръбните възгласи:
Къде е брегът,
морето къде е?
Аз излитам!
Аз прелитам…
Аз отлитам!…
Аз летя
към лирично
галещия спомен
на вечността!
29.04.2017
НЕДЕЛЯ…
А вече е неделя…
И всички са във ритъма
на валса:
Момичето
със лилав тоалет…
И хубаво момче…
И звездите
в бавен ритъм
на небето.
Шастлива неделя…
Прекрасно нещо
е безвремието:
Ето рицар
вдига меч
и пада
сред ален сняг…
Той няма да се върне там,
във валса -
мъчителна агония…
29.04. 2017
