Алфонс Доде

превод: Литературен свят

*
Детето, няколко дни след раждането, и старецът преди смъртта имат едно и също дишане - слабо, учестено.

*
Страданието изравнява всички - и стари, и млади.

*
Лицата на селяните имат цвета на земята.

*
За моя приятел X.: той постигна съвършенство в посредствеността.

*
Аналогия: династията Валоа завърши с трима братя, династията на Бурбоните също.

*
За В.: пламенна душа в запечатан плик.

*
Обед е критично време от деня. Тридесет години е критична възраст за жената. До обед не може да се каже дали ще е ясен денят, до тридесет години не може да се каже ще бъде ли жената честна.

*
Най-сухите сърца най-лесно се възпламеняват.

*
Има дни, когато всичко, което се случва с мен, като че ли вече се е случвало по-рано, а всичко, което правя, ми изглежда като повторение на извършеното някога отдавна, на сън или в друг живот, при стечението на Същите обстоятелства. Някои интонации ме навеждат на мисълта за нещо вече чуто, цветовете или съчетанието на цветовете - за нещо вече виждано. Колко трудно е да се изрази това така, както го чувствам!

*
Да се утешава - значи да се претендира да ти се отплатят със същото.

*
Ох, тези хора, всичко изказващи до края!.. Жалките писатели!

*
Сюжет за забавна комедия, заглавието на което споменах на друго място: «Съседната къща». Хората през цялото време осъждат онова, което се върши в съседната къща, а сами постъпват по същия начин.

*
Нека произведението е художествено, и нека да не се чувства ръката на автора!

*
Странно: при лошо изразено, преувеличено или лъжливо чувство всеки път почервенявам и свеждам очи, като че сам съм излъгал.

*
Постоянната близост на смъртта, видът на кръвта и труповете или възвисява, или, обратно, оскотява.

*
Опасността - опиянение, което отрезвява.

*
Виждал съм риби, които, умирайки, пет или шест пъти сменяха цвета си. Агония, богата на множество нюанси, като залезът на слънцето на Изток.

*
Свирейки Вебер при отворени прозорци, в седем часа вечерта, през юни, Ж. казваше, че музиката на Вебер разширява пейзажа, че обикновената за нас природа придобива тържественост. Още за природата: как си приличат водата и цветята, колко цветята обичат водата!

*
Пазете се от излишната артистичност - можете да изгубите оригиналността си.

*
Да се направи паралел: между звездите, които може би са угаснали преди милиони години и все пак продължават да светят и ще светят в продължение на векове, - и умрелият гений и безсмъртието на труда му. Струва ми се, че Омир пее и досега.

*
Дните са толкова дълги, а годините така къси!

*
Нещастна страна! Франция играе странна роля в Европа. В тъмни нощи хората ходят с фенер и онзи, който го носи, вижда по-зле от останалите. Франция играе в Европа тази опасна роля: тя показва пътя на другите народи, свети им, но, заслепена от собствения си огън, пада в ямата, попада в локвата.

*
Известността пречи, обижда, но други, лишавайки се от нея, умират.

*
Историята е животът на народите. Романът - животът на хората.

*
Чисто галска черта: говорейки на лекция по френология за склонността на жените към любов, професорът дава за пример обожавалата го любовница, която той също страстно е обичал. Добра, чудесна жена, предана, нежна! «Черепът й се пази тук, милостиви господа. Ако искате, можем да го проучим». И, обръщайки се към служителя: «На лявата лавица… номер осем».

*
Ах, опитът на чувствата, как пречи той да се чувства!

*
Един литератор ми каза в минута на откровеност: «Здрав смисъл, проницателност, житейска мъдрост - всичко най-добро у мен е в книгите ми, дал съм го на добрите хора, в самия мен нищо не остана». Наистина е така.

*
Какво превъзходно антисептично средство е иронията!

*
Споменавах наскоро колко малко са храбрите хора. Би трябвало да кажа: не храбрите. Достоевски ми подсказва търсената дума - решителните!

*
Всяка истина, щом бъде изречена, губи своята несъмненост, приближава се до лъжата.

*
Мисля за края на света. Логично, по всички човешки закони, той трябва да прилича на своето начало. Студ, липса на топлина, огън. Малкото останали живи хора и животни се движат опипом в тъмните пещери.

*
Светските преувеличения: всички болни трябва да умрат, всички непознати хора са злодеи.

*
Колко хора са празни отвътре! Като че виждам дим над покрива, светещ прозорец, приближаваш се - никого, празно.

*
Хората остаряват, но не стават по-зрели.

*
Прочетох дневника на поета: великият Вини, робът на словото, има гениални озарения, но пише за тях тежко, с усилие; ясен ум, препъваща се ръка.

*
Поразява се липсата на разнообразие, оригиналност в низините на обществото, на дъното, където живеят порокът и престъплението. Нищо ярко, кал, тиня; хората потъват в нея, губят се, изчезват, загубвайки човешкия си облик.

*
«Умът рядко се осмелява да бъде себе си» - забележителна строфа, дълбока истина. Познайте кой го е казал? Боало.

*
Наблюдение, което съм правил неведнъж: хора, които съм срещал и които после са били изгубвани, забравяни, са се появявали преди своята смърт, сами са идвали при мен. Така беше съвсем наскоро с В. Д., с когото отдавна съм скъсал, а през тази година той отново се сближи с нас; същото беше и с М. Р., един от последните министри на Наполеон III. И с много други!

*
Колко дълбочина при Балзак даже в последните му писма - «Изгоден брак»! Каква драма във всеки ред, във всяка дума, какъв урок!

*
Град на шарлатаните, мистификаторите - такъв е станал Париж.

*
«Детенцето отива на училище»… неизменно си спомням тези прелестни стихове на Деборд-Валмор при вида на тежкия труд на неонатуралистите, неосимволистите и т. н., насилващи своите вкусове, своите наклонности, - те също отиват на училище.

*
Забелязвам, че френската нация е изгубила любезността си; това започна в края на царуването на Луи-Филип, даже в края на Реставрацията. Вината за това е появата във Франция на долара, парите са суровост, алчност. А може би и проникването на житейската правда в изкуството.

*
След обеда някакъв провинциалист ни разказа как той и братята му са забогатели, възползвайки се от мисълта на Балзак за разработката на сребърните рудници в Сардиния. Помислих си за мъките на Балзак, които е изпитвал в търсене на богатства, в преследването им, за страстните, пламенни писма на писателя, за разочарованията му.

*
Парижките мостове приличат на хората: те също пренасят клюки от едно общество в друго.

*
В «Сродства по избор» Гьоте се намира под влияние на злите френски романи от XVIII век.

*
Връзката между младежта и нашето поколение е нарушена; неразбиране, стигащо до ненавист.

*
Струва ми се, че такава е всяка щастлива съдба; тя не се създава за един ден и не може да рухне внезапно, отведнъж. Мисля си за това, виждайки как умират около мен приятели, моите най-добри защитници, най-мъжествените. Удар в сърцето - погребалната камбана звъни и за мен! Ето защо може би толкова ме огорчават тези смърти.

*
Малко са говорили за това, че именно от Тен, от неговата теория са заимствани принципите на двете велики литературни школи: натурализма и психологическия роман. Балзак и Стендал.

*
Да се запомни следното изречение: «Да се опитаме да поправим с помощта на литературата злото, причинено от литературата».