Алфонс Доде
Алфонс Доде (Alphonse Daudet), френски писател, драматург и театрален критик, е роден на 13.05.1840 г. в град Ним, Прованс в семейство на католици и роялисти. Баща му е собственик на малка фабрика на коприна, който се разорява през 1848 г. и семейството се премества в Лион (1849), където Доде завършва лицей. Известно време е помощник-учител в провинциален колеж в Алес, дебютира с поетичния сборник „Влюбените” (1858). Заедно с брат си се установява в Париж и се занимава с журналистика - става хроникьор във в. „Фигаро” и посещава светските салони, където има голям успех като разказвач. През 1860-1863 г. е секретар на херцог де Морни, доведен брат на Наполеон III, председател на Законодателното събрание, прототип на главния герой в романа „Набоб” (1877). През 1867 г. се жени за Жюли Алар, от която има три деца. През 1870 г. е награден с ордена на Почетния легион. При обсадата на Париж от пруските войски се включва в Националната гвардия, но през април 1871 г. напуска столицата, в която е провъзгласена Комуната. Става известен с автобиографичния си роман „Дребосъчето” (1868; у нас - 1983) и сборника с новели „Писма от моята мелница” (1869; у нас - 1982, 1983) и най-вече с романа „Необикновените приключения на Тартарен от Тараскон” (1872; у нас - 1968, 1980, 2010). Следват „Понеделнишки разкази” (1873 , у нас - 1978), романите „Фромон младши и Рислер старши” (1874) и „Джек” (1876). Късното му творчество се отличава със създаването на реалистични романи, в които преобладава социално-критичните тенденции: „Набоб” (1877), „Крале в изгнание” (1879), „Нума Руместан” (1881), „Евангелистката” (1883), „Безсмъртният” (1888). През 80-те години се връща към образа на Тартарен от Тараскон и пише още два романа за него: „Тартарен в Алпите. Новите приключения на героя от Тараскон (1885) и „Порт Тараскон. Последните приключения на знаменития Тартарен” (1890). Наред с това пише и психологически повествования: „Сафо” (роман, 1881; у нас -1992); „Роза и Нинет” (1891), „Нисък доход” (1895), „Опора на семейството” (1897). Изявява се и като драматург: „Последният идол” (1862), „Отсъстващите” (1864), „Белият карамфил” (1865), „Арлезианката” (1872), „Борба за съществувание” (1889) и др. Автор на мемоари: „Спомени на литератора” (1888), „Тридесет години в Париж” (1888), както и на „Бележки върху живота” (1899). У нас е преведена пак в годините на социализма освен вече посочените книги и „Козичката на господин Сеген” през 1960 г. Член на академията „Гонкур”. В делото Драйфус поддържа категорично официалната версия. През 1890-те години тежко заболяване го принуждава да се откаже от активен живот и да се премести в къща извън града, където приема млади литератори - Марсел Пруст, Морис Барес, Жул Ренар. Умира внезапно на 57 г. на 17.12.1897 г. в Париж. Влиятелни политици (Жорж Клемансо) молят да му бъде направено национално погребение, но правителството отказва. Надгробната му реч в гробището Пер Лашез произнася Емил Зола, който не споделя политическите убеждения на Доде, но го цени високо като писател.
Публикации:
Проза:
ИЗ „БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ ЖИВОТА” (1899)/ превод: Иван Арнаудов/ брой 53 юли 2013
