Рита Буми-Папа

превод: Банчо Банов

ВЕЧЕРНА НОСТАЛГИЯ

Къде си тая нощ, любими, где си ти,
когато сякаш плачат щурците във тревата?
Вихрушка ли те скри от моите очи,
или те е прибрала на чужди дом вратата?

Къде изчезна ти, как хвръкна, мили мой,
от женските ми длани - тъй ласкави и тихи?
Как не можаха те да ти дадат покой
или поне заслона от съдбоносен вихър?

Къде, къде си днес да видиш, мили, как
лозницата израсна и с вейчици безбройни
в решетките пълзи и в този топъл мрак
напомня ми за твоите целувки неспокойни…

Къде си във часа коварен и свещен,
разбудил във гръдта ми страст безразсъдно дива?
Ела, тръгни на път - тъй гълъб заблуден
под родната си стряха най-после пак се скрива…

Над покрива сега коминът вие дим,
сега е час, когато вред работата свършва,
когато ний, жените, пред портите седим
и чакаме мъжете да се завърнат в къщи.

И аз излизам вън, щом падне вечерта,
и - смазана, превита от дневната умора -
пред прага все стоя, и къщната врата
все чакам подир тебе полека да затворя.

АКО ИЗЛЯЗА НА РАЗХОДКА

Ако изляза на разходка със другарките си мъртви,
градът с девойки неми в миг ще се изпълни,
във въздуха ще лъхне миризма на смърт,
ще вдигнат крепостите бели знамена,
коли и хора ще се спрат -
ако изляза на разходка със другарките си мъртви.

Ако изляза на разходка с другарките си мъртви,
ще срещнете базброй момичета с пронизани гърди
да викат:
„Защо ни пратихте да спим тъй рано,
да легнем във снега - невчесани, разплакани?”
Ако изляза на разходка с другарките си мъртви…

Ако изляза на разходка с другарките си мъртви,
тълпите смаяни ще видят,
че по земята има хиляди незрими стъпки,
че никъде не е минавала процесия по-свята
и няма възкресение по-славно и по-кърваво -
ако изляза на разходка със другарките си мъртви.

Ако изляза на разходка със другарките си мъртви,
луната ще изгрее като цвят да ги накичи,
ще плаче музика в очите - вече празни, -
ще се развеят забинтовани коси -
о, знам,
тогаз мнозина трябва да умрат от угризения -
ако изляза на разходка със другарките си мъртви.