ПЛЕНЕР
превод: Красин Химирски
ПЛЕНЕР
По друмите от град на град -
пътуващ трубадур подобно амулет,
с приятели художници съпреживявам
виденията им наяве
в масло и в акварел
и техните лелеяни мечти;
и всеки образ е неповторим
след вино, ракия или изворна вода.
„Езикът ни”, учителят бе казал,
„наподобява акварел,
изтлява твърде бързо.
Необходимо е да знаеш онова,
което търсиш, мигом да го уловиш.
Защото рано или късно
сълзите всичко разводняват -
и твоите и чуждите сълзи.
Контрастите се гонят неотстъпно
един след друг, ала не бива
да им уйдисваме. Чрез тях
по-ясно виждаме. Пазете суха
на думите барутницата.”
Не могат кухи общи фрази
да възславят подвига на Матушка Рус -
официалната ни тема.
Как тя с оръжие в ръка се вдигнала
подир Баташкото клане:
тогава пеленачетата сучели
не мляко - кръв от майчината гръд,
подобно птичета - от Пеликан свещен -
без мляко, без надежда за спасение.
Викът на тези духове свещени
издига се в сърцето на света
в миг мрачен; и ехото му чуваме
по божието озарение в живопис,
в акварел и слово…
Това е нашият завет, с който плащаме
за мъка, обич и за храброст.
Историята сама напомня ни и тананика
в Батак приспивната си песен.
СЛЪНЧОГЛЕДИ
На Николай Петев
Глави те сланят доземи
и всека пита е възхита, целувка любовна,
смях детски, дъх на мед и роза.
Ридаят в края на лятото слънчогледите
и ронят семена, подобно черен дъжд -
духа на земята възраждат и обновяват.
Когато светкавици просичат долината,
подобно на калиграфия неонова
върху черен небосвод
или на синкаво сияние, напомнящо
за ледения дъх на зимата.
Като китайски воини,
те чакат бъдното пришествие;
прегърнали земята лягат
и своя вечен кръговрат поемат.
Изпролетее ли, се вдигат ведро -
море от радост кехлибарена за нови влюбени;
повтарят кода генетичен
на любовта ни, която неизменно ражда
деца, и радост, и нови слънчогледи.
