Ричард Хартайс
Ричард Хартайс (Richard Harteis), американски поет, белетрист, преводач, e роден е в гр. Джонстаун, щата Пенсилвания. Работил е като помощник-лекар, преподавател, радио редактор и бизнесмен във фирма „Уестингхаус”. Първоначално живее в Бетесда, щат Мериленд, Уест Палм Бийч, щат Флорида и Ънкасвил, щат Кънектикът. Бил е в Американския корпус на мира в Мароко. Преподава литература в редица университети в САЩ и в Американския университет в Благоевград, където води курс по превод на поезия. Повече от три десетилетия поддържа тесни приятелски връзки с американския поет Уилям Мередит. Автор на поетичните книги: „Четиринайсет жени” (1979), „Марокански дневник” (1981), „Вътрешна география” (1987), „Да запазиш сърце” (1995), „Белият остров” (1998, с Мередит), „Прованс”, „Завет”, на книгите с проза „Маратон” (1989), „Сапфирено утро” (роман, 1998). Заедно с Мередит участва активно в Софийските международни писателски срещи. Съставител и редактор на антологичния сборник българска поезия „Прозорец към Черно море” (1992). Превежда на английски стихове и разкази от френски, български и арабски езици. За заслугите им към българската култура и литература с президентски указ Мередит и Хартайс получават българско гражданство през 1996 г. Президент на Фондация „Уилям Мередит”.
Публикации:
Поезия:
