Николай Крижановски

превод: Литературен свят

На 4 юни 2017 г. Юрий Павлов навърши 60 години!

Юрий Павлов с лекота заразява с енергията си, увличайки неравнодушните в битката за руското слово и високите духовни идеали на руския народ. Така беше на литературната катедра в Армавирския държавен педагогически институт, където от средата на 1980-те започна работа.

В началото на 1990-те тук до него застанаха Владимир Рябцев, Владимир Мирюшкин, Андрей Безруков, Дмитрий Ковалчук. В средата на 2000-те Юрий Павлов защити докторска дисертация и застана начело на катедрата по литература в АГПУ.

В началото на 2010-те той като научен ръководител помогна за защитата на около двадесет дисертации по руска литература на ХХ век, тематично свързани с избраната от него насока в разбирането на същността на руската литература - с концепцията за личността и ориентацията към православния идеал в литературоведския анализ.

В 2002 г. в Армавир за първи път под ръководството на Юрий Павлова беше проведена Кожиновска конференция, която в Армавирския педагогически вуз практически ежегодно в продължение на 12 години събираше повече от сто почитатели на творчеството на Вадим Валерианович от всички краища на Русия, а така също от Абхазия, Азербайджан, Китай, Украйна, Франция, Южна Корея, Япония.

Павлов напусна Армавир, което се превърна в голяма загуба за филологическия факултет на педагогическия университет, но значителна придобивка за факултета по журналистика на Кубанския държавен университет.

Тук вече две години последователно Юрий Павлов организира четения в чест на изтъкнатия литературовед и критик, випускник на филологическия факултет на големия краеви вуз Юрий Иванович Селезньов.

А съвсем наскоро, продължавайки работата си в журналистическия факултет, Юрий Михайлович стана главен редактор на списание «Родная Кубань», сменяйки на този пост Виктор Лихоносов.

Най-важното направление в работата на Юрий Павлов е педагогическото. За последните тридесет години той възпита няколко хиляди студенти филолози и журналисти, искрено обичащи руското слово, разбиращи неговата дълбочина и способни да разкрият великите съкровища на родната словесност на техните ученици в училища, вузове, както и на своите читатели, зрители и слушатели.

Никога няма да забравя как със студентите от моя курс в началото на 1990-те слушахме за първи път лекциите на Юрий Михайлович по руска литература на ХХ век. Много просто отвориха уста от неочакваност.

След ултрасъветските лекции по XIX век на умната Евдокия Василевна Горбулина да слушаш изказване от катедрата за руското православно разбиране на творчеството на Владимир Маяковски, Михаил Булгаков, Алексей Толстой, Сергей Есенин, Александър Блок, Марина Цветаева и за православието като основа на цялата родна словесност беше най-малкото неочаквано.

На занятията ние за първи път чухме за Василий Розанов, Константин Леонтиев, Николай Страхов, Аполон Григориев, Михаил Меншиков, Юрий Айхенвалд, Михаил Лобанов, Юрий Селезньов, Михаил Назаров, Вадим Кожинов и много други изтъкнати «десни» критици и литературоведи.

За първи път се запознахме с непримиримата и продължаваща не едно столетие полемика между руснаците по дух и рускоезичните автори. За първи път осъзнахме, че литературният процес е живо взаимодействие между различни литературни групировки, противоборстващи и до ден днешен.

Нито една лекция не минаваше без остри въпроси и дори спорове. Не ни беше лесно на нас, студентите вече в трети курс, да се сблъскаме с концептуално ново възприятие на литературата и житейските ценности. Макар че нашият курс беше първият, в който не се водеше във вуза курс по марксизъм-ленинизъм, много преподаватели още работеха по старите идеологически шаблони.

Но най-значителното качество на Павлов като педагог беше липсата на стремеж да наложи мнението си на студента, умението да изслуша позицията, да разбере подхода на събеседника и аргументирано да отговори на въпросите. А те бяха толкова много…

Практически всички лекции, слушани от нас тогава, с времето се превръщаха в отделни статии в списанията «Наш современник», «Москва», във вестниците «День литературы», «Завтра», «Литературная Россия» и други издания.

Скоро започнаха да се появяват книгите на Павлов, в които бяха събрани статии за концепцията му за личности, литературоведи, критици и писатели от XX-XXI век, спецификата на родния литературен процес.

Всички трудове на Юрий Михайлович са пропити от мисълта за запазването на народа, високата духовност на руското слово, правилното възпитание на подрастващото поколение, укрепването на нравствените традиции в обществото.

Юрий Павлов не приема клеветите и обидите към Русия и Руската православна църква, стреми се искрено да анализира противоречивите явления в литературата и живота, с гняв отхвърля малодушието, егоцентризма, национално и социално ограничения хуманизъм на писатели и критици. Той е руски човек, руски изследовател на формата и съдържанието на националния живот, показани в литературата.

Василий Розанов, размишлявайки за своето отношение към литературата, пише в «Опадали листа»: «Чувствам литературата като гащи. Толкова близко и въобще «като свое». Пазиш ги, цениш ги, «винаги си с тях» (постоянно пиша). Но какво да се церемоня с тях?!»

В този оригинален поглед към литературата се проявява вещното, предметно разбиране на голямото житейско и културно явление. Вещта е моя, принадлежи на мен, затова се отнасям към нея, както искам.

Юрий Павлов с цялата си дейност като че ни казва: «Възприемам литературата като близък човек, за когото страдам с душата си и за когото живея». Почувствайте разликата. Усетете я. И заедно с мен пожелайте на Юрий Михайлович: «За много-много години!»

——————————

в. „Литературная газета”. № 21 (6599), 31.05.2017, 2017 г.