Йожеф Ердейи

превод: Димитър Арабаджиев

ПРОЛЕТНА ДЪРЖАВА

Разрошва вятър къдри на вода
и синкав дим по слънчеви бърда,
като зелена кърпа е полето
и слънцето тъче по нея цвете.

Стадата са се ширнали навън -
земята е красива като в сън;
не е на поп и господар дарена,
на слънцето е само отредена.

Топола и върба са вече в цвят;
за всяка сиротинка в тоя свят
баща - небето, майка е земята,
а мравката - посестрима в борбата.

И трънката по стръмното цъфти -
днес не тъгувай, бедни момко, ти:
с цветята като пролетна награда
на тебе също стрък любов се пада.

Ей чучулига в синьото небе
с крилца от светлината му гребе:
не сее, не оре, а само пее,
нехае някой знае ли за нея.

ВИШНА

И на вишната разцъфват
бели цветовете,
като кръв червени стават
после плодовете.

Толкова добра реколта
още се не помни:
от плода ще се пречупят
клоните огромни.

Откъде избликва този
кървав цвят на вишни? -
С кръв просмуква се земята
от войни излишни.

Или от небето синьо
кървав дъжд се срива.
Толкоз кръв не е видяло
то да се пролива.

Плодовете сякаш с капки
кръв червена плачат,
сякаш викат: ей, къде са
младите берачи?!

Плодовете утоляват
устните ни жадни.
Вишни, планини сънуват
влюбените млади.

Вишни, планини сънуват
и съня си следват,
друг свят той им обещава -
с по-добра подредба.

С кървавочервени вишни
мами планината
младите и те все търсят
пътя към мечтата.

Момък клоните разтърсва,
нито миг не спира,
а девойка сочни вишни
в кошница събира.

Кошницата й е пълна
и сърцето - младо.
С плод в утробата си млада
у дома се връща.

Вишно! Ти си наша вяра
и дърво любимо:
как живота да живеем,
ти за нас си пример!

Ако искаме да станем
малко по-щастливи:
трябва в обичта да бъдем
смели и красиви.

Ако искаме живота
с вяра да заселим
и да победи доброто -
трябва да сме смели.