Йожеф Ердейи (Erdelyi Jozsef), унгарски поет, е роден на 30.12.1896 г. в Бихар, Румъния на в семейство на румънец и унгарка. Участва в Първата световна война. От 1918 г. учи право в Университета в Дебрецен и в Будапеща. През 1919 г. става червеноармеец. През 1921 г. публикува първите си стихотворения, а през 1922 - първата си книга. Работи във вестници, през 1931 г. посещава Париж. В началото на 30-те г. участва в движението на „народните писатели”. Носител на наградата „Баумгартен” (1929, 1931, 1933). През 1944 г. бяга на Запад, а след това се укрива в Румъния, накрая се предава на властите (1947). Осъден за предишната си политическа дейност, освободен през 1950 г., после за известно време се оттегля от литературата. През 1954 г. издава стихосбирката „Завръщане”, в която оценява самокритично свои предишни идеи. Автор на много поетични сборници, сред които: „На края на света” (1924), „Мираж и небесна дъга” (1927), „Трънка” (1930), „Шарено перо” (стихове, 1931), „Слънцето изгря” (1933), „Вечен хляб” (1938), „Бяла кула” (избрани стихотворения 1913-1938, 1938), „Спомен” (събрани стихове, 1940), „Завръщане” (стихотворения 1945-1954; 1954), „Шипков храст” (1955), „Звезда и щурец” (1963), „Вечерна песен” (1969), „Златна сватба” (1972), „Бяла кула. Събрани стихотворения I и II” (1995), „Избрани стихотворения” (1996) и др. В продължение на десетилетия живее в Будапеща, където умира на 04.10.1978 г.

Публикации:

Поезия:

ПРОЛЕТНА ДЪРЖАВА/ превод: Димитър Арабаджиев/ брой 95 май 2017