Максим Грановски

превод: Елка Няголова

От младенец далеко и по-близо до старост,
ти разбра как ще бъде в този наш век проклет.
Като риба сред локва мяташ се непрестанно.
Нима всичко печал е? Не, брат, още по-зле.

Да, това са стотиците твои рими тревожни.
И разкрити от теб грехове незначителни.
Всичко твое, което да разкажеш не можеш.
И проклина те твойта Родина мъчително.

Още - призрачен съд, на който все сам си
и невинният Йов, и виновен Адам.
Първородството ти не прощава размени
за житейска прехрана, ни съмнителен тлен.

И това е началото - смачкано в този век.
Но да беше поне някак малко човешки!…