Вичо Иванов

В обществения и културен живот на Пловдив Лука Говедаров винаги е показвал будност и чувство за дълг. Тук той е верен на ония морални предания, които е получил от семейството на копривщенеца Иван Г. Говедаров.

Закърменият с идеалите за свободен живот и просвета Иван Г. Говедаров поддържа преки връзки с цариградските българи - просветители от онова време, проявява книжовна дейност, а през 1872 година става управител на „Промишление”.

Но априлските събития през 1876 година стават причина за предивременното разтуряне на дружеството. От протоколната „Книга за деянията и решенията на Българското печатарско дружество „Промишление”, подарена от братя Говедарови на Пловдивската народна библиотека, се вижда дейността на дружеството от 3 май 1870 до 1876 година.

Последният протокол, държан малко преди въстанието, е един малък принос към историята на дружеството: той е написан, но е останал неподписан от членовете на настоятелството.

Отдаден на културно-обществена дейност, приятел на всички ония политическа и културни дейци в Пловдив, които създадоха цяла епоха в общия напредък на столицата на Източна Румелия, Иван Г. Говедаров се проявява и като книжовник, с идеи и стил, свойствени на нашите възрожденци-просветители.

Негов труд е книгата „Копривщица - в свръзка с духовното ни и политическо възраждане”, която е ценно исторично градиво.

Заради своите заслуги като културен и обществен деец Иван Г. Говедаров бива назначен за директор на Пловдивската народна библиотека.

Уместно беше във връзка с Лука Говедаров - човек скромен, но подготвен за задачите, които си поставя като общественик и културен деец, - да кажем няколко думи и за неговия баща - възрожденец. Тъй става по-ясно, че ония идеали на които е служил бащата, не са останали чужди и на неговия син; приемствеността е налице.

Дейността на Лука Говедаров е значително разностранна: сказчик, журналист и автор на няколко пиеси. Възпитан в идеалите за повече обществена справедливост, като журналист той често проявява рядка смелост и будно съзнание за граждански дълг.

В тия случаи Лука Говедаров показва един темперамент, който го кара да бъде непримирим и рязък. Тъй по много въпроси той понякога държи нащрек общественото съзнание на града.

Като брани обществеността от попълзновенията на нечестната мисъл, Лука Говедаров е верен изразител на здрава журналистическа етика! Не за друго, навярно, той е дългогодишен председател на Съюза на провинциалните журналисти в България.

Добър съветник на журналиста Лука Говедаров е адвокатът Лука Говедаров. Ето защо неговата журналистична полемика винаги е под знака на една здрава правна аргументираност: едно условие, което е качество на неговия разобличителен дух.

В областта на литературата той се прояви като автор на три пиеси, представени в почти всички провинциални театри.

„Любов и смърт” е една романтична пиеса, с богат драматизъм и настроение. Сюжетът е взет от живота, но от него Лука Говедаров изгражда стегната пиеса на теза, в която виждаме персонифицирана проблемата за изключителната любов.

Диалогът е правдив и сценичен, тонът на места заострен и разобличителен, а действието - наситено с живот, който вълнува.

„Война и хора” е интересна епизодична пиеса, чийто сюжет е из живота на нашия войник през миналата година. Едно от действащите лица е сборен оптимистичен образ, който внася в цялото нотка от непринуден хумор: неговото участие в пиесата е нещо като временен изход от неволите на бойния живот.

В тази реалистична пиеса Лука Говедаров издава голяма наблюдателност и мярка за границите на епизодичното в драмата. Едно отражение на живота на ония, които като живеят с изненадите на бойната действителност, в най-трагични моменти ще ги видите да иронизират еднакво и неволите, и самата смърт. В тая своя пиеса Лука Говедаров наистина е уловил нещо от трайните черти на националната душа.

Последната пиеса на Лука Говедаров, който през миналия сезон се игра в Пловдивския театър и която преди известно време излезе от печат е „Между две жени”. И тази творба, както и първата, е пиеса на теза. Вътрешният драматизъм на тази своя работа авторът изгражда на раздвоението у един художник: между изкуството и оная морална борба, изникнала от противоречието между дълга към семейството и любовта.

По архитектоника пиесата напомня традиционната френска драма, с трите главни действащи: мъжът, жената и третият - любовникът. В Говедаровата пиеса имаме една нова комбинация - третото лице е не любовник, а любовницата на художника. Една съвременна българска пиеса из живота на нашите артистични среди, в която не липсват силни драматични моменти.

За досегашната си обществена, журналистична и литературна дейност Лука Говедаров действително заслужава внимание и похвала!

——————————

в. „Литературен глас”, г. 14, бр. 543, 18.02.1942 г.