Вичо Димов Иванов, български писател, критик, е роден на 25.01.1901 г. в село Петров дол, Провадийско, в семейство на каменоделец. Завършва реална гимназия във Варна (1921) и следва 3 г. в Художествената академия (1928-1931). Преследван за левите си убеждения. Дебютира в списание „Българска мисъл”. Сътрудничи на в. „Литературен глас”, „Кормило”, „Щит”, „Заря”, „Комедия”, сп. „Българска мисъл”, „Българска книга”, „Хиперион” и др. От 1934 г. е главен библиотекар в Пловдивската народна библиотека и музей. Член на БКП (1944). След 09.09.1944 г. заема редица административни длъжности в Министерството на информацията, Радио София, БТА и др. Директор на Българския културен център във Варшава (1958-1964). Автор на книги с повести и разкази, очерци за художници и писатели, спомени, впечатления и срещи, книги за Чехословакия и Полша. Съчинения: „Бунт” (разкази, 1926), „Мъдростта на Рабиндранат Тагор” (1926; 1927), „Четири имена: Христо Ботев, П. К. Яворов, Д. Дебелянов, Владимир Мусаков” (1926), „Два свята” (разкази, 1932), „Две повести. Конят и детето. Старецът в тухларницата” (1932), „Смъртта на Умара” (1932), „Как живеят някои” (1933), „Марсел Пруст и Достоевски” (сравнителна студия, 1935), „Пейо К. Яворов като човек и поет” (1935), „Пътят на Васил Левски до бесилото” (1935), „Пушкин в своята графика” (1937), „Иван Местрович и неговото изкуство” (1938), „Дни и нощи” (разкази, 1939), „Заглъхналата гора” (повест, 1939), „Нешо Бончев. Първият български критик. 1839-1878-1939″ (1939), „Образи и отражения” (1939), „Йордан Йовков - певецът на Добруджа” (сказка, 1940), „На село” (повести, 1940), „Николай Павлович. Живот, творчество и писма” (1940), „През полето” (разкази, 1943), „Следите се губят” (повести и разкази, 1945), „Портрети отблизо и далеч” (1946), „Другари и врагове” (разкази, 1949), „Чехословашки образи” (1955), „Там, гдето пее Вълтава” (1956), „Хора на изкуството” (очерци, 1957), „Цено Тодоров” (1957), „Рафаел Михайлов” (1964), „Под небето на Полша” (1966), „Станислав Доспевски” (1966), „Владимир Димитров-Майстора (1882-1960)” (1968), „Далечни и близки” (очерци, 1968), „Ценко Бояджиев” (1968), „Петко Абаджиев” (1969), „Георги Велчев” (1971), „Как живееха някои. Избрани разкази и повести” (1971), „Преслав Кършовски” (1971), „С мисъл и порив” (очерци, 1972), „Майстори на сцената” (очерци, 1975), „Те останаха в моите спомени” (1976). Съставя „Възпоменателна книга Васил Левски. 1837-1873-1937″. Член на СБП. Заслужил деятел на изкуството (1970). Почетен гражданин на Провадия. Умира на 14.05.1979 г. в София.

Публикации:

Публицистика:

ЛУКА ГОВЕДАРОВ/ брой 95 май 2017

Кореспонденция:

ПИСМО ОТ ВЕСЕЛИН ХАНЧЕВ ДО ВИЧО ИВАНОВ/ брой 76 септември 2015

Критика за Вичо Иванов:

„НЕШО БОНЧЕВ - ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ КРИТИК”/ автор: Недьо Горинов/ брой 104 март 2018

„ПУШКИН В СВОЯТА ГРАФИКА” ОТ ВИЧО ИВАНОВ/ автор: Пенчо Пенчев/ брой 118 юни 2019

За Вичо Иванов:

МОЯТ СЪУЧЕНИК ВИЧО ИВАНОВ/ автор: Христо Капитанов/ брой 103 февруари 2018