ЕПИЗОД ОТ ИСТОРИЯТА НА ЕГИПЕТСКИЯ ПОХОД НА НАПОЛЕОН БОНАПАРТ
превод: Литературен свят
В съветската историография беше прието да се възприемат наполеоновите войни като прогресивни, тъй като Наполеон Бонапарт рушал старата феодална система на Европа и установявал нов, буржоазен ред навсякъде, където можел.
Този нов ред добре е показан от Лев Николаевич Толстой във “Война и мир”.
Наполеон нямал толкова отработена система за унищожение като Хитлер, но на Изток европейците винаги са си позволявали това, което не смеели в Европа.
И ето, в Палестина армията на Наполеон се записала със своите зверства, използвайки стратегията на изгорената земя.
Френският учен Пиер Жакотен - участник в наполеоновия поход, съставил подробна карта на селата и градовете на Палестина, която и днес е важен исторически документ.
Но в същото време немалко села французите изгорили до основи. Този факт говори за мащабите на съпротивата на палестинските фелахи.
Най-известен пример за зверствата на наполеоновата армия е град Яфа, който бил разрушен от французите до основи по времето на ожесточените улични боеве, продължили няколко дни поред.
Пак тук, в Палестина, Наполеон претърпял първото си съкрушително поражение при обсадата на Акка.
Разбира се партизанската война не достигнала тук такъв мащаб, както в Русия или поне нямаме достатъчно потвърждения за това. Но въпреки това в историята на Палестина има немалко славни страници в борбата с окупаторите.
Първият бой, в който френската армия понесла значителни загуби и била принудена да отстъпи, станал в околностите на село Маждал Яба, приблизително на 18 км. от град Рамла.
Това било може би едно от най-древните, постоянно населени села на планетата. Според археологическите данни, крепост на хананейците на мястото на Маждал Яба е съществувала вече през 3000 г. пр. н.е., а в писмените исторически източници Маждал Яба за първи път се споменава под името Афек в египетски текстове от 19 век пр. н. е.
В Стария Завет Афек се описва като град, който израилтяните отвоювали от хананейците, а филистимяните го завладели от израилтяните.
Във вавилонски и асирийски текстове мястото се споменава като крепост на филистимляните. Под римско владичество селището било известно като Антипатрида.
След арабското завоюване на Палестина в края на тридесетте години на седми век, територията на селото неведнъж ставало място за ожесточени боеве между династиите на арабските владетели.
В епохата на кръстоносците, които построили тук крепост, селото било преименувано в Мирабел.
Самото название на селото в превод от арабски означава “крепостта Яба” и явно в ранното средновековие тя е служела за аванпост по пътя към пристанището на Яфа.
През 1596 г. според данъчните документи на Отоманската империя, населението на Маждал Яба се състояло от осем семейства.
Но по време на нахлуването на наполеоновата армия в Палестина, опълчение от местни жители накарало отряда на генерал Лан да отстъпи, нанасяйки на французите осезаеми загуби - шестдесет убити и два пъти повече ранени.
Това се случило на 6 март 1799 г.
Местното опълчение открило огън по френската колона от околните хълмове. Освен това върху главите на французите, озовали се в низината, се посипали камъни и парчета скали.
За това, че съпротивата била оказана именно от местното опълчение, а не от редовната армия, може да се твърди най-малкото, защото тактиката на боя съответствала на партизанската война и защото турците държали гарнизони, даже по време на война, само в големите градове. А в мирно време единственият гарнизон в Палестина бил Йерусалимският.
Французите били принудени да отстъпят. Освен човешките загуби, те изгубили и тежкото си въоръжение.
Колко голямо по това време е било селото, е неизвестно, тъй като сведенията за населението му се отнасят само към втората половина на деветнадесети век в изследванията на Виктор Герен, Палестинския изследователски фонд и преброяването на населението, осъществено от властите на Отоманската империя през 1870 г.
Но във всеки случай, загубите на французите в боя с местното опълчение били твърде чувствителни.
Селото прекратило съществуването си през юли 1948 г., през първата арабско-израелска война.