Афанасий Фет

превод: Христо Медникаров

ПЪРВАТА МОМИНА СЪЛЗА

О, момина сълза, пробила
снега за слънчеви лъчи!
Каква е тази нежна сила
в дъха ти, в чистите очи!

На пролетта лъч първи, ярък!,
какъв ли сън е в теб стаен?
О, ти, пленителен подарък
на пролетния кипнал ден!

Тъй дева първи път въздъхва;
защо - и тя сама не знай.
И нежният и дъх полъхва,
благоуханен като май.

ЕСЕННА РОЗА

Лесът съблече златно рухо,
градината оголи лик:
септември мразовит задуха -
гергините попари в миг.

След ледения вятър грозен
остана жива само ти,
единствена, царице роза,
все тъй уханно да цъфтиш.

Напук на люти изпитания,
на злобния угасващ ден,
ти, със вид достоен и ухание,
повя на ранна пролет в мен.