Фаиз Ахмад Фаиз

превод: Инна Учкунова

Тръгнеш ли по пътищата незапомнени,
по които някога си вървяла,
ще стигнеш до един завой,
след който направиш ли крачка,
ще започне пустинята на забравата
и оттам насетне всичко
между мен и теб ще бъде свършено.
Със затаен дъх ще гледам как тръгваш,
за да видя дали няма да решиш да се върнеш,
дали ще продължиш,
дали поне ще погледнеш назад.

Знам, че напразно се надяват очите ми,
защото ако някога се върнеш,
пред нас ще се отворят нови пътища
и ако някога отново се срещнем,
това ще е само началото
на твоето следващо пътуване.

А продължиш ли напред, сърцето ми напразно
ще се опитва да те забрави, защото
няма завой, няма пустиня,
няма даже хълм или хоризонт,
зад които любовта ми към теб може да залезе,
затова върви по пътя си, върви,
и ако дори не се обърнеш,
може би така ще бъде по-добре…