Фаиз Ахмад Фаиз
Фаиз Ахмад Фаиз (Faiz Ahmed Faiz), изтъкнат пакистански поет-реалист, влиятелен ляв интелектуалец и общественик, е роден на 13.02.1911 г. в град Сиалкот (тогава в Индия, сега в Пакистан) в семейство на известен адвокат. Знае арабски, персийски и урду. Завършва колежи в родния си град (1917-1920) и в Лахор (1929-1934). Получава магистърска степен по английска литература през 1932 г. От студентските си години се свързва с комунистическото движение в страната и става член на Комунистическата партия на Пакистан и неин основател. Предприема дълго пътешествие из страните от Западна Европа. След завръщането си в родината чете лекции по английски и арабски езици в колежа на Сиалкот и после в търговския колеж на Лахор. От края на 1930-те г. участва активно в Асоциацията на прогресивните писатели на Индия. През 1941 г. издава първата си стихосбирка „Тъжни погледи”. От 1942 г. служи в британската индийска армия (достига до чин полковник - 1944 г.), подава оставка през 1947 г. поради несъгласието си с Първата индийско-пакистанска война (1947-1948). После издава вестниците „Пакистан таймс” (на английски, 1947-1951 и 1955-1958) и „Имроз” (на урду, 1948-1951 и 1955-1958). Активен член на Световния съвет за мир (1950). През 1952 г. се появява вторият му поетичен сборник „Ръцете на вятъра”. Попада в затвора (1951-1955) по обвинение в заговор срещу деспотичната власт. Така се ражда книгата „Писма от затвора” (1957). Четири пъти е номиниран за Нобелова награда за литература, но не я получава. Носител на Международната ленинска награда за мир (1962) - еквивалент на Нобеловата награда за мир. През 1963 г. издава „Ръка, притисната от камък”, последвана от сборника с литературно-критически статии „Везни” (1962), „Долината на Синай” (стихове, 1971) и др. Пише на урду и пенджаби. Главен редактор на сп. „Лотос” - издание на афро-азиатската писателска асоциация. От 1972 г. е председател на Националния съвет на изкуствата на Пакистан. Един от инициаторите и участниците в Първата конференция на писателите от страните на Азия и Африка в Делхи (1956), активно участва в работата на конференциите на писателите от страните на Азия и Африка в Ташкент (1958) и Алма Ата (1973). Носител на афро-азиатската литературна награда „Лотос” (1975). Поезията му - патриотична, социална, философска, любовна - е превеждана на хинди, руски, английски, френски, български, виетнамски, италиански, китайски и други езици. Неговите газели се изпълняват от певицата Икбал Бано. Възприеман като най-големия поет на Пакистан. Един от най-обичаните поети в страната си. Умира на 20.11.1984 г. на 73 г. в Лахор. Правителството на Пакистан обявява 2011 г. за година на Фаиз Ахмад Фаиз.
Публикации:
Поезия:
КЪМ ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЧИТАТЕЛ/ превод от урду: Йордан Милев/ брой 67 ноември 2014
