Габриел Гарсия Маркес

превод: Виолета Бончева

***

Да пътуваш, това е да тръгнеш от дома си,
да оставиш приятелите,
това е да се опиташ да полетиш.
Да летиш и опознавайки други клонки,
да пребродиш пътища,
това е да се опиташ да променяш.
Да пътуваш - това е да се облечеш като луд,
т.е. - „не ме интересува”,
това е да обичаш да се завръщаш.
Да се върнеш, ценейки малкото,
да опиташ от чашата виното,
това е да искаш да започнеш отново.
Да пътуваш - това е да се чувстваш поет,
да напишеш писмо,
да искаш да прегръщаш.
Да прегърнеш, пристигайки пред една врата,
скърбейки за спокойствието,
това е да се оставиш да целуваш.
Да пътуваш е да си светски човек,
това е да опознаеш други хора,
това е да започнеш отначало.
Да започнеш да протягаш ръка,
разбирайки силния,
това е да усещаш самота.
Да пътуваш е да си тръгнеш от къщи,
това е да се облечеш като луд,
казвайки всичко и нищо
с пощенска картичка.
Това е да спиш в друго легло,
да чувстваш, че времето е кратко.
Да пътуваш - това е да се завърнеш!

АКО НЯКОЙ ВИКА НА ВРАТАТА ТИ

Ако някой вика на вратата ти, приятелко моя,
и нещо в кръвта ти вие и не престава,
и в твоето трептящо стъбло от вода
изворът е една втечнена хармония.

Ако някой вика пред вратата ти
и ако все още имаш време да си хубава,
и ако целият април се побира в една роза,
и по нея денят се обезкървява.

Ако някой започне да вика пред вратата ти
някоя утрин ранна,
звънтяща от гълъби и камбани
и ти все още вярваш в болката и поезията.

Ако някой вика на вратата ти и си тъжна,
отвори,
защото това е любовта, приятелко моя.

1945 г.