Сергей Граховски

превод: Марко Марков

***

Гласът на космически станции чува
сърцето и с порив в гръдта се бунтува.

Топи на Кавказ заснежените брони,
край Тибет и Ганг свои удари рони.

Сухумските нощи, норилските рани
изгряват пак в наште сърдечни екрани.

Обичаме, звъннат ли в нас кастанети,
скърбим над съдбите на Жулиети.

Животът ни крачи през грижи и слава
и вярваме: някой от нас се надява.

Но глухи сме често, на път към победа,
за болката викаща на съседа…