Сергей Граховски (Сяргей Грахоўскі, Сергей Граховский), белоруски поет, прозаик, публицист, критик и преводач, е роден на 11 (24) септември 1913 г. в село Нобел, Зареченски район, Ровенска област (Украйна). През 1914 г. с родителите си се премества в Глуск, Могильовска област. Печата от 1926 г. Завършва Минския педагогически институт (1935). Работи като редактор в Белоруското радио, в пресата. В 1936 г. без основания е арестуван, интерниран в дърводобива в Горкиевска област (Русия). Освободен - 1946 г. След завръщането си в Беларус работи като учител в Слуцки район (1946-1949). През 1949 г. е арестуван повторно и интерниран в Новосибирска област, където работи като учител. Реабилитиран през 1955 г. Член на Съюза на белоруските писатели (1956). Член на СП на СССР (1956). През 1956-1973 г. работи в радиото, в редакциите на детските списания «Бярозка» (1957-1959), «Вясёлка» (1960-1973), литературен консултант на СП на БССР (1959-1960) в Минск. Отговорен секретар на Комитета по държавните награди на БССР в областта на литературата, изкуството и архитектурата (1973-1974). От 1974 г. персонален пенсионер с републиканско значение. През 80-те г. води литературното телевизинно предаване „Литературна Беларус”. Печата от 1926 г. Първия си сборник стихове издава през 1958 г. Автор на повече от 60 книги - поезия, проза, публицистика, спомени, есета, преводи, книги за деца. Привърженик на традиционната класическа поетика. Негови произведения са преведени на азербайджански, английски, български, грузински, латвийски, литовски, полски, руски, украински, френски и други езици. Заслужил деятел на културата на Беларус (1983). Лауреат на литературните награди на името на Аркад Кулешов (1983); Якуб Колас (1992); медал Франциск Скарина (1994). Православен. Женен, с две деца, внуци. Превежда на белоруски език том с лирика на Александър Блок. Превежда стихове на Пушкин, Есенин, Маяковски, Райнис, Шевченко, Леся Украинка, Платон Воронко, Расул Гамзатов, Дудин, Заболоцки, Исаковски, Твардовски, Тихонов, Смеляков, книги на Аркадий Гайдар и Жул Верн, стихове на Пабло Неруда, романа на Рабиндранат Тагор «Крах» и редица други автори. Умира на 11. 12. 2002 г. на 89 г.

Публикации:

Поезия:

МАМА/ превод: Иван Давидков/ брой 94 април 2017

ГЛАСЪТ НА КОСМИЧЕСКИ СТАНЦИИ ЧУВА…/ превод: Марко Марков/ брой 94 април 2017