Навършиха се 200 години от рождението на Константин Аксаков - руски писател, историк, поет, публицист, но известен повече като един от идеолозите на славянофилството

Василий Розанов

превод: Литературен свят

Ако се спомене името «Константин Аксаков», няма да се намери грамотен човек в Рус, който да не отвърне: «Знам ги Аксакови - та как иначе… Обичали са Рус, царя, руската вяра»; и с мътни очи и след известно време би допълнил: - «Написали са «Семейна хроника»…

Но ако по-упорито повторите въпроса си за Константин Аксаков, не само «грамотният», но и образованият човек, завършил класическа гимназия и курс в университета, при това в историко-биологическия факултет, ще отговори, в деветдесет случая от сто, че наистина е чувал името на Константин Аксаков, но не е чел нищичко от произведенията му.

А и къде да ги прочете? В библиотеките, така наречените «градски» - ги няма; в «читалните» е странно даже да се пита!.. Разбира се, има ги в Публичната библиотека, и разбира се, в Румянцевския музей, в академичната, в университетските, в така наречените фундаментални библиотеки на гимназиите, но там на частния читателя не ги дават…

И може без преувеличение да се каже, че произведенията на Кон. Аксаков, руския патриот и мислител, който има огромен принос в обяснението на развоя на руската история и който почина преди 50 години, е по-малко известен на руския човек и руското общество от творенията на Еврипид, - славен грък, но умрял вече преди повече от две хиляди години.

Еврипид и Демостен, да не споменавам Цицерон, са познати по-подробно и по-задълбочено на руските хора, отколкото Хомяков, Киреевски и Кон. Аксаков.

И си казваш неволно заедно с богатира Руслан: „О, поле, поле! Кой те е обсипал с мъртви кости… - за цялото поле на руското славянофилство…

——————————

Из статията «Един от «славното ято», сп. „Новое время”, № 13996, 27 февруари 1915 г.