Василий Розанов
Василий Василиевич Розанов (Василий Васильевич Розанов, 20.04.1856 - 05.04.1919) е руски религиозен философ, литературен критик и публицист. Роден е в град Ветлуга, Костромска губерния, в многодетно семейство на чиновник в лесовъдно стопанство. Рано загубва родителите си и е възпитан от по-големия си брат Николай. Завършил е историко-филологическия факултет на Московския университет. 24-годишен се жени за 41-годишната Аполинария Суслова, бивша възлюбена на Достоевски и прототип на Настася Филиповна в романа му “Идиот”. По-късно В. Розанов се развежда с нея и се жени втори път. Работи като гимназиален учител и се занимава със свободно творчество. Получава известност с литературно-философския си етюд “Легенда за великия инквизитор на Ф. М. Достоевски”, с който слага началото на последвалите изследвания на Достоевски като религиозен мислител от Н. А. Бердяев, С. Н. Булгаков и др. През 1900 г. заедно с Мережковски, Мински и Гипиус създава Религиозно-философско общество. Работи във вестниците “Руски вестник” и “Руски преглед”. Пише статии, есета, афоризми и др. Според Розанов решението на социалните и мирогледните проблеми е в църковната религиозност, макар че отношението му към Православната църква е противоречиво. Автор е на книгите “За разбирането. Опит за изследване на природата и границите на науката като цялостно знание”, “Религия и култура”, “Природа и история”, “Тъмен лик. Метафизика на християнството”, “Апокалипсис на нашето време”, “Хора на лунната светлина”, “Уединено”, “Смъртно”, “Падащи листа” и др.
Публикации:
Проза:
МИСЛИ И АФОРИЗМИ/ превод: Красимира Василева/ брой 81 февруари 2016
Публицистика:
