ТРЪПНЕ ХРАСТЪТ…
превод: Иванка Павлова
ТРЪПНЕ ХРАСТЪТ…
Тръпне храстът, че на него
птичка долетя.
И душата ми тъй тръпне -
тебе вижда тя.
Тебе си представя, мила.
Малка си, но знам:
няма диамант по-ценен
по света голям.
Пълен е догоре Дунав,
рони се брега.
Тъй в сърцето ми прелива
мойта страст сега.
Ах, да знаех, че и в тебе
тя така гори!
Толкова не те обича
майка ти дори.
Ти милееше за мене -
бе при мен дошла.
Знойно лято бе тогава,
днес е зима зла.
Ако аз ти отмилея,
Бог да ти прости.
КОЯ ДЕВОЙКА МОЖЕ КАТО ТЕБЕ…
Коя девойка може като тебе
с духа ми волен да витае;
освен мен кой така ще съумее
сърцето ти да опознае?
В деня на сътворението още
един за друг сме отредени.
Душите ни човек не би разлъчил -
от Бога са съединени.
Замахва користта към нас отново
с оръжието си ръждиво.
На любовта ни пръчката вълшебна
спокойно удара отбива.
О, любовта е храбра и от нея
мнозина биват победени.
Душите ни човек не би разлъчил -
от Бога са съединени.
Изгаряща е любовта, която
ни свързва, о момиче мое,
и ако имам белег на сърцето,
от пламъка любовен той е.
Прекрасен огън, за олтар достоен.
Да коленичим преклонени.
Душите ни човек не би разлъчил -
от Бога са съединени.
Мой хубав ангел, твой съм, ти си моя.
С любов възвишена, голяма
ще извървим през рози и през тръни
живота си докрая двама.
Тъга и радост приживе делили,
ще станем прах неразделени.
Душите ни човек не би разлъчил -
от Бога са съединени.
Триж бъди благословена,
щом ме любиш ти!
