Динко Павлов Миранда

превод: Виолета Бончева

***
Когато чезне вечерта
студен вятър флиртува с тишината
и удължава острите шумове,
които преследват моята сянка
и й нашепват за безброй желания.

Когато дойде нощта
множеството през Страстната седмица
с тъмни молитви и мъки
се струпва върху гърба ми.
Паразитирали спомени в душата ми
завладяват времето и пространството,
злокобни шепоти известяват
пристигането на самотата.

Твоите несъществуващи стъпки
се изгубват зад ъгъла
на миналия век
и сега не те търся.

Още по-малко себе си.

ЗАД СТЪКЛЕНИЯ ПРОЗОРЕЦ

Зад стъкления прозорец на вратата,
където обитавахме заедно с твоето безразличие,
известявам твоята забавена смърт,
твоето бавно отдалечаване,
което охлажда пепелта.
От днес се превръщаш в неизличимо минало,
като гласа,
който някога ми каза, че си в мен.
Сега подпалва твоите отломки
така,
както изтляват крилата пеперудени
от жар.

Това е,
което известявам днес.

БЕЗСЪННИЯТ ГРАД

С неговите отворени очи, като квадрати,
почива на пресекулки,
обяздвайки слепи улици и ъгли.

Тъмни клевети го разширяват
зад предградията.

Моите угаснали очи раняват нощта,
докато тлеят вените ми.
Слънцето в тях
пробива в тебе отвор
осветявайки
сляпата ти истерия.