Мануел Алтолагире

превод: Александър Муратов

ПРОСЛАВА

Град престолен във Европа,
ос на битка пролетарска,
облечи си нови дрехи,
гледат те очи другарски.
Накичи се с доблест честно,
с подвизите на герои,
да са бойки твойте песни, -
най-красиви - дните твои.

Пред света кога застане
някой град така прославен,
трябва да стъкми премяна,
там да вложи вкус известен,
да покаже, че от треска,
не от срам пламти лика му,
че е туй на боя днеска
чистия разрухан пламък.

Град, пак хапят ти петите
кучета от зла порода,
хвъркат гарвани и бълват
зли куршуми от небето.
Бий се бодро до победа
и развявай гордо знаме:
днес народът в тебе гледа,
днеска ти си крепостта му.

КЪМ МАДРИЧАНИ

Народе, герой на Мадрид,
народе на мир и на труд,
вдигни пред хиените щит,
разкъсай им обръча лют.
Те имат едничка мечта -
разруха, убийства и глад.
С войната те искат в гръдта
духа ти корав да сломят.
А нас към мира - любовта
без пушки остави ни днес,
но грабнахме пушки сега
от обич към право и чест.
Урок дай на вражата гмеж -
не искаш ти робски покой:
по-хубаво прав да умреш,
но жив на колене не стой!
Ний живи вериги градим -
заловени мишци безброй, -
от нищо съюз несломим
ни свързва навеки за бой.
В стени от защитни торби,
в дълбоки бразди, не от плуг,
с лопати и кирки в борби
посяхме сърцата си тук.
Червена сеитба пламти
в окопи и ниви наред.
Победата щом се вести,
с трофеи и палми безчет,
светът ще съгледа тогаз
лика си предишен, засмен:,
да бъдем зора тоя час,
да бъдем и извор студен:
Европа работнишка днес
с нас крачи към мир и прогрес!

НА САТОРИНО РУИС -
ПЕЧАТАРСКИ РАБОТНИК

Ето ме пред моите книги
от печатницата моя:
ти по буква тук реди ги,
отпечатва лист по листа.
Виждам те в труда вхомотен,
не бе пламнала войната,
виждам как стоиш работен
пред шумящата машина.
Помня книгата на Лорка,
книга с първите му песни,
как от него в тебе мина
с любовта на тая преса.
Той и ти - добри другари
на скръбта и на труда ми.
Бяхме ние печатари,
ти поет със мене беше.
Падна той убит в Гранада,
в Сомосиера ти погина,
но пред мен стоите млади,
горди с гордата кончина:
той на мъченик с венеца,
ти като герой от боя.
Мъст ми иска той - певецът,
ти окриляш в мен героя.
Право вля той в нашто дело,
ти победата спечели,
Сатурнино Руис, челен
син на класата работна.
Мре ли се в жестоки свади,
то борбата там не спира.
Смело ли героят пада
и след боя не умира.
Чуват ли, кажи Галане,
твойто тягостно мълчание,
по-могъщо е в окопите
от най-шумната прослава
и не виждат ли, Галане,
по-висока твойта сянка
от най-гордите чукари
на самата Сомосиера!
Ти порасна, мой другарю,
по-велик смъртта те прави.
Нека храбрите войници
твойто име да закриля!