Влад Ривлин

превод: Литературен свят

В САЩ са предложили да се нарече улицата срещу посолството в чест на Немцов. Съответният законопроект е внесъл сенаторът Марк Рубио.

Когато твоят геополитически противник (а фактът, че САЩ и РФ са геополитически противници едва ли някой би оспорил) хвали някого от политиците в твоята страна това, според мен, би трябвало да разтревожи държавното ръководство.

Няма да те хвали напразно врагът, а още повече - ще пиари някого, без да има изгода от това. А още повече - би пиарил свои врагове.

Ето, американците, например, не само се разтревожиха, но даже цяло разследване започнаха, при това на най-високо ниво по повод връзките на Тръмп с Русия.

А повод за подозренията на ревнивото ФБР послужиха уж симпатиите на руското ръководство към Тръмп.

Такива симпатии може и изобщо да няма, но бдителните американци решиха да се презастраховат. Работата е такава, че знае ли се….

Така че с какво толкова е скъп на американците покойният Борис Немцов? Толкова скъп, че даже улица искат да нарекат в негова чест и не къде да е, а във Вашингтон.

Въобще в американската политика отдавна е прието да се делят политиците на другите страни на добри и лоши.

По-конкретно - на добри и лоши за демокрацията.

А тъй като демокрацията - това е САЩ, то съответно, политиците на другите страни се делят на добри и лоши за Америка.

И от тази гледна точка В. В. Путин изобщо не може да бъде добър за САЩ.
И работата тук не е в демокрацията, а това, че за времето на пребиваването си на власт президентът Путин много пъти увеличи военните разходи на РФ, връщайки на Русия предишната й сила и от около 2014 г. започна да провежда независима външна политика.

Разбира се, Немцов или Ходорковски биха били много по-желани за САЩ като върховни управници на Русия.

Но тук ето още нещо, по-точно формулата на зависимостта:

Колкото е по-популярен е един или друг руски предприемач на Запад, толкова по-малко симпатии предизвиква в страната си.

Така беше с Горбачов, с Елцин, така беше и с Немцов.

Разбира се, може да се оплакват, че няма пророк в собственото му отечество и че руснаците не били готови за демокрация. Спорно твърдение, но дермокрацията (от „дерьмо” - лайно, боклук) руснаците не обичат със сигурност.

Но, забележете, че антипутинската опозиция се нарича по всякакъв начин: и несъгласни, и десни, и демократи, и как ли не.

Но народна те няма да се нарекат никога.

Няма да посмеят.

28.02. 2017 г.