Пол Валери

превод: Николай Лилиев

*
Книгите имат едни и същи врагове с човека: огънят, влагата, животните, времето, и тяхното собствено съдържание.

*
Голите мисли, чувства са еднакво немощни като голите хора. Трябва да се облекат.

*
Повечето хора имат за поезията такава смътна представа, че тъкмо тая смътност на представата им е за тях определение на поезията.

*
Докато интересът към произведения в проза е сякаш вън от самите тях или се поражда, когато се чете произведението, - интересът към стихотворения не ги напуща, нито може да се отдели от тях.

*
Лиризмът е поезия, която предполага глас, който действа, - глас непосредно излязъл или извикан от нещата, които се виждат или се чувстват като съществуващи.

*
Какъв срам да пишеш, без да знаеш какво са език, дума, метафори, смяна на мисли, на тон; да не разбираш устройството, от което зависи трайността на произведението, нито условията за неговия край; да не знаеш нито защо, нито как! Да се червиш да бъдеш Пития…

*
Да се построи стихотворение, което съдържа само поезия, е невъзможно.
Ако едно стихотворение съдържа само поезия, то не е построено, не е стихотворение.

*
Достойнството на стиха: няма ли една едничка дума, пречи се на цялото.

*
Всички части на едно произведение трябва „да действат”.

*
Частите на едно произведение трябва да бъдат свързани помежду си с много нишки.

*
Когато произведенията са много къси, впечатлението от най-малката подробност се равни с величието на впечатлението от цялото.

*
Проза е произведението, целта на което се изяснява с друго произведение.

*
Писатели. Тия, за които изречението не е несъзнателно действие, като дъвченето и гълтането на човек, който бърза и не чувства какво яде.

*
Расин пише за Боало за 2-ра песен и намира не на място употребена думата клетници, вместо нещастници. Тия дребни неща, които са основа на хубавото и атом на чистото, отдавна са изчезнали от грижата за литература.