Бронислав Спринчан

превод: Марко Марков

***

Бял облак в чисти небеса.
Две бели, влюбени сълзи.
В тревата бялата роса,
по дървеса и по лози.

И млечно слънце в свода син,
на млякото добрия дух,
сребристобелия пелин,
глухарчето със снежен връх.

Река край всеки селски пруст,
душата след тъга и дъжд
тъй бяла, светла изведнъж,
и русата, крилата ръж
са в твойто име - Белорус.