Бронислав Петрович Спринчан (Браніслаў Спрынчан), белоруски поет и преводач, е роден на 16.08.1928 г. в село Каниж, Новомиргородски район, Кировоградска област в семейство на служащи. Окончил Кировоградския машиностроителен техникум (1949), задочно- Литературния институт (1962), Минската ВПШ (1966). Бил е член на КПСС. Работил в завод „Гомельсельмаш” (1949-1955), във вестниците „Сельмашевец” (1955-1962), „Советская Белоруссия” (1962-1964), завеждащ отдела за поезия в списание „Неман” (1966-1991). Публикува стихове от 1950 г.: в. „Гомельская правда”. Автор на поетичните сборници „Над кручами Сожа” (1957), „В центральном пролете” (1961), „Ветер на откосах” (1964), „Плавка” (1968), „Черты лица” (1970), „Ясень” (1973), „Вечная страда” (избрани стихове и преводи, 1978), „Стремнина” (1982), „Сотворение” (1983), „Надежды нежные ростки” (1986), „Свет любви” (избрано, 1988), „Васильки на белом полотне” (1990), „Жизни вечные круги” (1990), „Смутный день” (1994), „Вербная неделя” (2002), „Осенний вереск” (стихове, преводи и други, 2006), „Мы храним тебя, Беларусь!” (2008). Прежда на руски език белоруски и украински поети. Член на СП на СССР (1955) и член на Съюза на писателите на Белорус. Стиховете му са преведени на казахски, български и украински езици. Награден с медал, почетна грамота от Президиума на ВС на БССР. Живял в Минск. Дядо на поетесата Оксана Спринчан (1973). Загива на 79 г. при автомобилна катастрофа в Минск през 2008 г.

Публикации:

Поезия:

БЯЛ ОБЛАК В ЧИСТИ НЕБЕСА…/ превод: Марко Марков/ брой 92 февруари 2017