Лео Коен

Лео Коен, български поет, критик и журналист от еврейски произход, е роден на 19 септември 1903 г. в Ямбол, в семейството на обущар. Завършва педагогическото училище в Ямбол. Учи педагогика в Софийския университет, но поради липса на средства прекъсва обучението си. Завръща се в родния си град и става учител в еврейското училище. Печата свои творби от 1920 г. - в. „Българан”. Сътрудничи на вестниците „Бургаски фар”, „Вечерна бургаска поща”, „Светлоструй”, „ Литературен глас”, „Вестник за жената”, на еврейските „Ашофар”, „Макаби” и ямболските „Тракиец”, чийто редактор е, и „Тунджа”. Един от авторите на „Манифест на дружеството за борба против поетите”, отпечатан през август 1925 г. в Ямбол. Редактира литературните сборници в Ямбол „Плеада” (1924), „Перун” (1928), детското списание „Синчец” (1938), сборника „Юношеският туризъм в Ямбол” (1930). Ръководи хора при еврейското дружество „Макаби”. Автор на книгите „Страници” (1928), „Моят народ” (стихове, 1938), „Поезия и живот. Литературни драски и размишления” (1938), „Евреите в българската литература” (1939). Член на Съюза на писателите от провинцията и на Съюза на българските журналисти. От 1 септември 1949 г. до смъртта си на 8 април 1957 г. е главен редактор на ямболския вестник „Народен другар”.


Публикации:


Поезия:

УТРИН/ брой 91 януари 2017