Лео Коен

Пред мойте двери, озарени
от пламъка на розов ден,
цвърчат в превара и без смяна
певците бодри като мен.

Излизам весел. Лъх на свежест
опива ме. Денят блести.
И раждат се в сърце копнежи
пред изумрудни красоти.

И тръгвам сред цветя и песни
и злотоструйните лъчи
на слънцето; а в мен - магесан
гласът на пролетта звучи!

в. „Вечерна бургаска поща”, г. 3, бр. 485, 4.08.1930 г.