Лео Коен

НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

Ти беше син на друг - вълшебен - мир,
съдбата ти - нерадостна, жестока;
в лъжовен свят, отровен еликсир
ти пи, похулен от живота-цирк,
среди тълпа коварна и злоока.

Сърцето ти - неръкотворен храм
на радости за близки и далечни,
на песнопения, молитви, плам,
що с непорочен глас мълвеше, знам,
за благослов към мъдростите вечни.

Пред твоя лъчезарен, мощен лик
шептя тревожни думи и моления,
и чувам песните на твоя дух велик
и жалбите на всеки скръбен миг
на груб живот - изплетен от лишения.

ПЪТ

Като нестройна песен тегнат небесата,
оловно-мъртва гръд разкрили без любов;
а вятъра - размирния познайник вятър -
ридае разярен и брули ме суров.

Низ улиците пусти навремени не спират
изюдени - угаснали навек лица -
и с погледи студени и остри кат секири,
разливат яден съсък на гибелни жила.

И мигом спирам плах с тревожна, черна мисъл,
и тръгвам пак напред, и горд, и примирен,
натам де може би благ жребий е орисал
да видя слънцето на чакания ден!

———————

в. „Светлоструй”, г. 1, бр. 5, октомври 1928 г.