СТИХОВЕ
превод и бележка: Мария Христова
В деня на смъртта си Костас Кариотакис отива в кафенето “Небесна градина”, поръчва си безалкохолна напитка и моли да му донесат лист хартия. След като оставя огромен бакшиш на сервитьора, отива под един евкалипт недалеч от кафенето и се застрелва в сърцето. Предсмъртната бележка, намерена в джоба му, не изяснява причините, довели до решението му да сложи край на живота си:
Време е да разкрия моята трагедия. Най-големият ми недостатък се оказа необузданото ми любитство, болезнената ми фантазия и усилията ми да се осведомя за всички вълнения без повечето да мога да ги почувствам. Но мразя отвратителното деяние, което ми се приписва. Потърсих само идеалната му атмосфера, абсолютната горчивина. И въобще не съм подходящият човек за тази професия. Цялото ми минало говори убедително за това. Всяка действителност беше отблъскваща за мен. Имах замайващото усещане за опасност. И приемам на драго сърце опасността, която ме намери. Плащам за всички, които, също като мен, не са открили никакъв идеал в живота си, останали са завинаги пленници на неувереността си или са счели съществуването си за безсмислена игра. Виждам ги да стават все повече с течение на вековете. Към тях се обръщам. След като вкусих от всички радости (!!!), съм готов за една безчестна смърт. Жал ми е за нещастните ми родители, жал ми е за сестра ми и за брат ми. Но си тръгвам с гордо вдигната глава. Бях болен. Моля ви да изпратите телеграма на чичо ми Димостенис Кариотакис, улица “Монис Продрому”, пресечка “Аристотелус”, Атина, за да подготви семейството ми.
К.Г.К.
[П.С.] И за да сменим настроението. Съветвам всички, които знаят да плуват, никога да не се опитват да се самоубият в морето. Снощи в продължение на десет часа се борих с вълните. Погълнах огромно количество вода, но отново и отново, без да зная как, устата ми излизаше на повърхността. Със сигурност някога, когато ми се удаде удобен случай, ще запиша впечатленията на един удавник.
——————————
ДЪРВО
С безразличие и чело смирено
залези, изгреви ще посрещам отегчено.
Като дърво ще стоя в очакване на буря
или ще съзерцавам на небето лазура.
Живот е, ще казвам, ковчегът, където
мъката и радостта напускат сърцето.
ПОСЛЕДНО ПЪТУВАНЕ
Лек път, далечно мое корабче, в безкрайната
прегръдка на нощта, със златните ти светлини!
Как бих искал да съм сега на палубата,
да гледам в шествие да отминават първите мечти.
Да утихва бурята в живота и в морето,
зад гърба си всичко да оставя и отплавайки със теб далече,
вечната ми скръб да разлюлееш, корабче, което
във незнайното отвеждаш ме и не ще се върна вече!
ЕДНА САМОТНА КЪЩИЧКА…
М. П.
Една самотна къщичка по залез, сред маслинова гора,
кресло дълбоко в сиромашка стаичка една,
една девойка, замислено загледана във небосвода,
о, един живот, угасващ на слънцето със хода!
СЪБОТА ВЕЧЕР…
Събота вечер: разцъфват на улицата като цветя
сърца обикновени, разтварят се за песента,
разказваща за радост или любовна нежна болка,
а за мене седмицата свърши и толкова.
ДОКАТО ВЪРВЯ, СЯНКА ЕДНА…
Докато вървя, сянка една ме следва отгоре
като тежък облак или крило на злокобна птица.
Със мен е където и да ида, каквото и да сторя
и не ме оставя да зърна от слънцето божие искрица.
