ИЗ ЕДНО ДЕТИНСТВО
превод: Павел Спасов
ИЗ ЕДНО ДЕТИНСТВО
Дрезгавината като дар бе в стаята
и малкото момче стоеше там като в сън.
Когато вътре тихо влезе майката,
в шкафа някакво стъкло прозвънна.
Почувства тя, че се издаде,
момчето си целуна: Тук ли си?…
Отправиха към пианото изплашени очи,
че много вечери една мелодия свири
тя тук. На песента се то отдаде
и странно, и дълбоко. Сега в тишина
то гледаше вторачено как нейната ръка
под пръстена наведена, като през снежен вихър
по белите клавиши се движи бавно, бавно.
СМЪРТТА
Не знаеше той повече от всички за смъртта:
че тя ни взима и отнася в неизвестност.
Но ето, че не откъсната от него тя,
не, само тихо бе от неговия взор отнесена.
прелитнала към сенки непознати,
и щом почувства той, че всички там отвъд,
кат нея са добри, обични като братя
и нейния момински смях окриля техний път,
тогава мъртвите му станаха тъй близки,
като че чрез нея с тях бе той сроден -
и нека другите говорят, както искат,
не вярваше, и непознатата страна
наричаше той най-добра - благословена.
Натам по нейните нозе вървеше в тъмнина.
——————————
сп. „Хиперион”, г. 9, кн. 7, 1930 г.
ЦАРЯТ
Царят е едва шестнадесетгодишен.
Шестнадесетгодишен и вече е държава.
Той гледа също като из засада
покрай съвета на старейшините,
навътре в залата и кой ли знай къде
и може би той чувства само:
че на тясната брадичка го боде
верижката на орден там опряна.
А смъртната присъда тъй отдавна
пред него неподписана.
Как се измъчва: - мислят те.
Да го познаваха ще знаят, че той бавно
на ум брои до седемдесет
преди да се подписва.
ЛЮБОВНА ПЕСЕН
Как своята душа да удържа, че тя
до твойта да не се докосва? Как да я възвися
над теб към други светове?
Ах, да я скрия много бих желал,
пред нещо тайно и загубено в тъма
на чуждо, тихо място, гдето
да не лети, когато отлетява твойта глъбина.
Но всичко тук, което ни докосва теб и мен
обвързва ни, като на лък звука,
от струни две изтеглен тон един унесен.
Обтегнати сме ний - на кой ли инструмент?
И кой свирач държи ни във ръка?
О, сладка песен!
——————————
сп. „Хиперион”, г. 10, кн. 7, 1931 г.
