Павел Спасов
Павел Христов Спасов (17.11.1905, Русе - 23.06.1980, София) е български поет, прозаик, публицист, преводач. Завършва гимназия в родния си град (1924), учи право и държавни науки в Свободния университет в София (1931). Като ученик заедно с брат си издава литературно списание „Светли зари”. Председател на редакционния комитет на сп. „Трезвеност” (1922-1924). Главен редактор на сп. „Стяг”, редактор във в. „Стара планина” и „Утре”. Драматург на Държавния музикален театър „Ст. Македонски” (1951-1974). За първи път печата разказ в ученическото сп. „Юноша” (Русе) през 1919 г. Сътрудничи с оригинални произведения и с преводи от немски, френски, английски и чешки автори на сп. „Хиперион”, „Златорог”, „Българска мисъл”, в. „Огнище” и др. Автор на книгите „Репортажи” (стихове, 1939), „Зеленият принц” (приказки за малки и големи, 1940), „Повест за похода на Конте Верде в България” (повест, 1941), „Огледало” (стихове, 1943), „Шлеповете пътуват” (роман, 1943), „Пътешественик” (приказки за малки и големи, 1946), „Десети януари” (роман, 1947), „Фауната на Бяло море” (очерк, 1947), „Господата от Запад” (разкази, 1950), „Под игото” (литературен сценарий, с Георги Крънзов, 1951), „Хлябът на хората” (роман, 1952; 1954; 1956; 1965; 1975), „Белите коминочистачи” (разкази за деца, 1955), „Случка във Виена” (повест, 1955), „Бунтовна песен” (пиеса с музика на Георги Златев-Черкин, 1955), „Мацко при войводата” (роман за юноши, 1956; 1968; 1975), „В началото на века” (роман, 1957), „Имало едно време” (комична опера, музика от Парашев Хаджиев, 1957), „Шумът на тишината” (пиеса с музика, 1959), „Греховната любов на зографа Захарий” (1960; 1969; 1980; 1984), „Орелът” (приказки, 1960), „Мадам Сан Жен” (пиеса с музика, 1960), „Спуснете завесата” (роман, 1961), „Да поговорим за модата” (есета, 1962), „Любовни сигнали” (хумористични разкази, 1962), „Числото 13 и други подобни” (есета, 1963), „Какво от това, че се обичат младите?” (есета, 1964), „Захари Зограф” (художествен очерк, 1966), „Подкрепи и мен ръката. Драматична композиция за Христо Ботев” (пиеса с музика, 1966), „Чародеецът от Париж” (избрани разкази, 1967). Произведенията му са превеждани на руски, френски, немски, английски език. Заслужил деятел на културата (1969).
Публикации:
Поезия:
КАРТИНИ ОТ ЕДНА ИЗЛОЖБА/ брой 72 април 2015
ВАЗАТА СЪС СТРАННИТЕ ЦВЕТЯ/ брой 136 март 2021
Критика:
ТРАЯН ТЪМЕН - „ИЗГАСНАЛОТО ОГЛЕДАЛО”/ брой 82 март 2016
ИВАН БУЮКЛИЙСКИ - „ЛЕСОВЕ”/ брой 94 април 2017
ТИХОМИР ПАВЛОВ - „БЪЛГАРИТЕ В МОРАВСКО И ТИМОШКО”/ брой 99 октомври 2017
Преводи:
Райнер Мария Рилке - ИЗ ЕДНО ДЕТИНСТВО/ брой 91 януари 2017
