Ангелос Сикелианос

превод: Мария Христова

Ето ме, сред блажената розова светлина на зората изплувам
с вдигнати ръце;
божественият покой на морето, ей тъй, да изляза
към небесата сини ме зове;

но, о, внезапните земни дихания в гърдите ми се блъскат
и цяла ме разтърсват!
О, Зевсе, морето е тежко и разплетените ми коси
като камъни към дъното ме дърпат!

Тичайте, нимфи на ветровете - о, Кимотоя, о, Главка - елате,
за раменете ме хванете.
Не очаквах тъй внезапно да се озова отдадена
на Хелиос в ръцете…