Франсис Жам

Франсис Жам (Francis Jammes), френски писател, е роден на 02.12.1868 г. в Турне, Високи Пиренеи. Учи в По и Бордо. Работил като помощник-нотариус. Първата му книга със стихове е „Шест сонета” (1891), последвана от „От утринната молитва до вечерната молитва” (1898), „Траурът на игликите” (1901), „Поезия” (1901) „Просеки в небето” (1906), „Християнски Георгики” (1911-1912) и др. Публикациите му са забелязани от Маларме и А. Жид. От 1895 г. изцяло се посещава на литературата. През 1901 г. се запознава и сближава с Пол Клодел, през 1905 г. под негово влияние се ориентира към католицизма, което намира отражение в творчеството му. През 1928 г. се запознава с Пол Валери. Кореспондира си с Клодел, А. Жид, Реми дьо Гурмон, други символисти. Бил е близък на кръга около издателство „Меркюр дьо Франс”, в което обикновено печата книгите си. Автор на книги със стихове, няколко романа („Поетът Жано”, 1928 и др.), драми, мемоари, есеистика. През втората половина от живота си издава „Избрани стихотворения” (1922), „Моя Франция поетична” (1926), „Извори” (1936). Умира на 01.11.1938 г. в Аспарен, Атлантически Пиренеи. През 1987 г. у нас е издадена книгата му „Утринна благовест” в превод на Гина Петрова и Йордан Янков.


Публикации:


Поезия:

В СЛЕДОБЕДА/ превод: Йордан Янков и Гина Петрова/ брой 57 декември 2013

О, МОЙ СМИРЕН ДРУГАР…/ превод: Милко Ралчев/ брой 91 януари 2017

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЕЛЕГИЯ/ превод: Гина Петрова и Йордан Янков/ брой 105 април 2018