Квинт Хораций Флак

превод от латински: Крум Димитров

Фебе, и ти над горите царяща Диано!
Светла украсо небесна, по цяла вселена
вази зоват! Нека туй, що ви молим, да стане
в доба свещена!

Дивните книги Сивилини, нам завещани,
искат хор чисти девойки с момчета в забави
вас, на кои се понравиха седем венчани
хълма, да слави.

Слънце блестящо, от таз колесница сияйна
що на Олимп ни разтваряш вълшебните двери,
нищо навръст да не видиш в ширта ти безкрайна
с Рим да се мери!

О, Илитийо, децата закрилящи здрави,
майката кротко пази от беди оградена,
що те Лъчиста нарича, щом помен ти прави,
или Рождена.

Честно, богиньо, отгледай потомство, честити
дай на сената съвети, с решения смели
той на съпруги свенливи и нежни в душите
вярност да всели.

Нека столетие всяко и десет години
в кръг неизменен игрите се връщат, сред звуци
нека три ясни дни с толкоз нощи, кат деди ни,
буйствуват внуци!

Вие, орисници, Парки, пророчици вещи,
що сте отсъдили, всичко се сбъдна на дело;
участ честита желаем в молбите горещи
с сведено чело.

Нек от земята, обилна с добици и плодна,
злакове житни Церера - кърмачка си слага,
Зевс да спохожда спасителен почвата родна
с вятър и влага.

Скрий, Аполоне, стрелите си, чуй, безобидни,
как ти се молят момчета с превити колени,
лунна царице двурога, девиците свидни
чуй вдъхновени!

Ако и Рим сте създали, троянски дружини
в тия етруски предели допратили стройни
тук да променят те стари места и светини
в подвизи бойни,

Нявга, кога се измъкна из пламнала Троя
сам непорочни Еней оцелял от пожари,
пътя навред да отрупа на чужди и свои
с китни си дари.

О, богове, на младежите девствени нрави,
о, богове, на стареите отдих спокоен
дайте, - на Ромул да бъде родът ни корави
сявга достоен!

Кой ви пожертвува бели си бици заклани,
кръв на Венера и правнук Анхизов прославен,
горд и могъщ над врага си сломен да застане
с благост възправен.

Веч по море и по суша се плашат мидийци -
стресна ги грозна десница с албанска секира,
чакат за мир преклонили главите индийци,
скитът премира.

Вярност, покой, чест и срам веч от плен непосилен
връщат се вредом с потъпкана доблест в забрава,
плод задоволството пръска из рог изобилен,
щедрост раздава.

Феб - прорицател, преметнал светящ лък през рамо,
който от девет камени неспирно се слави,
кой облекчава с изкуство невидимо само
морните стави,

ако съзре палатинските древни олтари,
римската мощ и щастливия Лаций, тогази
нека земята ни, де ни съдбата завари,
вечна запази!

Днес Авентин или Агид си, Диано, избрала,
слух обърни към мъжете петнадесет тръпна,
къмто молбите младежки склони се ти цяла,
чуй, що ти шъпнат!

Че боговете всевишни са всичко разбрали,
с радостна вяра от хора ни всеки се връща,
пеещ на Феб и Диана несметни похвали,
в бащина къща.