ГРАДЪТ НА АНГЕЛИТЕ
превод: Иванка Павлова
ГРАДЪТ НА АНГЕЛИТЕ
Започва
градът на ангелите,
градът на ангелите -
Холивуд…
Хората ахкат
в паника:
“Ах, нашите кумири
живеят тук !…”
Кинозвезди,
кинозвездички,
кинодвигатели на епохата…
Полицаят
се усмихва
старчески -
в Холивуд даже той
не е бог!
Даже слънцето
глава
навежда…
Тука
царуват
кинозвездите!
Така дългоноги са те,
че изглежда
нозете им
започват
от шиите!
Кинозвезди,
опънати като пружини.
За корта
бързат
кинозвездите.
Кинозвездите менят
всяка година
любовниците
и колите си.
И още -
избягват месото,
пазят строго
своята фигура.
А снимането -
обожават просто,
и още -
да ги интервюират.
Ще дойде кинозвездичка,
нова,
ще погледне,
ще се усмихне само
и ще изтърси
нещо такова,
че на репортера
зле ще му стане!…
Но защо им е да са умни
всъщност
на тях -
вземащи своето
от живота!…
Кинолентите
в студиите
съхнат.
Кинолентите шумолят,
както бельото им…
А след това
континентите
от вълнение
на хиляди версти
примират!
И момиченцата
в креватна леност
на “звездите”
си спомнят
капризите.
До сърцата си
носят войниците,
от стрелбища
и будки купени,
на стриптийза и секса
кралиците -
жени божествени
и глупави!
При нас, на земята,
слухове
се разпространяват -
както чух,
така и го предавам:
холивудските
кинокрасавици
станали ангели
в рая.
Сам Бог
се грижел
за тяхното здраве.
Как живеят -
това го тревожело.
И там, на небето,
за тях направил
Холивуд -
ангелски и разкошен.
Там те
основали
фирми.
И както църквата разказва,
киноангелите
правят
филми
и на дяволите
ги показват!
СТИХОВЕ ЗА ХАН БАТИЙ
И все пак сбърка
гордият старик!
За първи път!
Той не предвиди просто.
Великият хан.
Тъй велик.
Такъв мъдрец и -
сбърка съдбоносно…
Течеше орда
с рев необуздан.
Кръвта шуртеше,
пламваха стрехите.
На всеки воин
в тежкия колчан
отдавна
бяха свършили стрелите.
Навред -
тела на босите врази.
И всяка порта
огънят разтвори.
Разсмиваше ги
чуждият език.
И сабите
сечаха
без умора.
Миришеше на пот,
на тор,
на дим…
Запалили,
каквото би горяло,
към тежките
напрашени коли
подгониха
пленените без жалост.
До колелата казаха да спрат.
Разменяха си
плячката богата.
И станът гръмна
от смеха им:
“Смърт!” -
за всеки,
по-висок
от колелата.
Сурови са
войнишките сърца.
Великият хан
заповядва късо…
Да пощадят
славянските деца -
момченца и момиченца
невръстни.
Не знаеха те
своя дял горчив.
Възвишени
като икони,
прави,
стояха те
с разплакани очи,
с недетска
бликнала ненавист!
Мълчаха те.
Над кървавия стан
звънтеше пладне
рижаво и жежко.
И все пак сбърка
мъдрият
стар хан
и не разбра
голямата си грешка!
Ще дойде време,
в полк ще се строят.
Гневът зачева
бъдната разплата.
Децата бързо винаги растат,
макар да са
високи колелата.
ТВОРЧЕСТВО
Как оживява камъкът?
Не смее
да вярва
на човешките ръце.
Но постепенно
като в дим разсеян
се очертава някакво лице.
То ничие е още.
И безгласно.
Не се е появило наяве.
Все още е
безропотно съгласно
да бъде на когото и да е.
На старец,
на дете,
на героиня.
Тъй оживява камъкът.
На път!
Едно не иска само:
да застине
като преди
в безлична мъртва плът.
Но виж:
човешката решимост ето
се сплита в порив
с този миг велик.
Ехти
препълнено ателието
догоре
от дълбок и молещ вик:
“Художнико!
По-бързо!
Ти умееш
да ми дадеш душа.
Не се бави!
Аз искам да живея!
Ще успееш.
Вземи резеца смело
и върви!
Повярвай в мене светло,
вдъхновено,
като хирург добър опитай пръв.
Да потече
в гранитните ми вени
със мощен тласък
каменната кръв.
Повярвай в мене!
Виж,
сълзата пари
на бузата ми.
Ето я, личи!
По-скоро гледай!
Гледай!
Аз отварям
печалните си
каменни очи.
И виж:
у мене пролетта ти
вече
нахлу.
Аз чакам
твоя вятър здрав!…”
А до прозореца
стои
човекът,
създал това,
мълчи
и пуши прав.
