Михаил Зенкевич

превод: Иванка Павлова

***

Не изнурява зноят вече,
но и под лунните лъчи
свирнята на щурци далече,
сред зрелите жита звучи.

Един след друг в небето лунно
минават облаци, след тях
като след стадо среброрунно
се вдига златен лунен прах.

И само мълния сгъстява
гнета на млечната тъма,
с пола червена запламтява
като лудетина мома.

1910

***

Догаряше в полята слънчоглед.
На глъбини сапфирени в покоя
крила на ястреб, устремен напред,
пробляскваха, разнежени от зноя.

Смъртта, в желанията на човека
поставяща предел, ли е била
оная следваща ни сянка лека
на реещите се над нас крила?

Бе като пладнето ти - обладана
от леност, зной излъчваща жена.
Край гордите и стройни колена
кръжеше дрехата - изящна пяна.

Но на очите в синевата ясна -
поглъщаща обречения паст,
съзирах точка - знойна и опасна:
пробляскващата като ястреб страст.

1916