Михаил Зенкевич
Михаил Александрович Зенкевич, руски поет, прозаик, публицист и преводач, е роден на 9 (21) май 1886 г., в село Николаевский Городок, Саратовска губерния в семейство на учител по математика и гимназиална учителка. Завършва Първа Саратовска гимназия (1904), две години учи философия в университетите на Йена и Берлин. Печата от 1906 г. - в саратовско списание. От 1907 г. живее в Петербург. Завършва юридическия факултет на Санкт Петербургския университет (1915). През 1911 г. става един от учредителите на „Цеха на поетите”, в 1912 г. издава първата си книга „Дикая порфира”. След Октомври 1917 г. се връща в Саратов, от 1918 г. работи в отдела за изкуство на в. „Саратовские известия”. Участва в Гражданската война - доброволец в Червената армия; служи като секретар на полкови съд, а после е секретар на революционния трибунал на Кавказкия фронт. В 1923 г. се премества в Москва. През 1925 г. е секретар на сп. „Работник просвещения”, а през 1925-1935 г. е редактор на отдела за чужда литература в издателство „Земля и фабрика”. В периода 1934-1936 г. е завеждащ отдела за поезия в сп. „Новый мир”. Превежда Шекспир, Х. Уелс, Юго, Ф. Фрейлиграт, П. Негош, Ф. Прешерн, американска поезия. По време на войната отначало е евакуиран в Чистопол, после се връща в Москва. Член на Комунистическата партия - ВКП(б) от с 1947 г. Книги със стихове: „Дикая порфира” (1912); „Четырнадцать стихотворений” (1918); „Пашня танков” (1921); „Под пароходным носом” (1926); „Поздний пролёт” (1928); „Машинная страда” (поема, 1931); „Избранные стихи” (1932); „Избранные стихи” (1933); „Набор высоты” (1937); „Сквозь грозы” (1962); „Избранное” (1973); „Сказочная эра: Стихотворения. Повесть. Беллетристические мемуары” (1994), както и биографична книга „Братья Райт” в серията ЖЗЛ (1933). В периода на управлението на Хрушчов пътува във Великобритания, Унгария, Югославия и САЩ (1960). Оставя мемоари „Мужицкий сфинкс” (1921-1928), неиздадени приживе. Умира на 14 септември 1973 г. в Москва. Погребан в Хованското гробище в Москва.
Публикации:
Поезия:
НЕ ИЗНУРЯВА ЗНОЯТ ВЕЧЕ…/ превод: Иванка Павлова/ брой 90 декември 2016
ПРЕДИШНОТО Е СЯКАШ САМО СЪН/ превод: Красимир Георгиев/ брой 113 януари 2019
