МОЛБА
превод: Кръстьо Станишев
МОЛБА
Взри се в мен, око възтъмно,
властвай с цялата си мощ,
строга, нежна, замечтана,
непонятно сладка нощ!
С твойта тъмнина вълшебна
отнеси от тук света,
над живота ми витаеш
постоянно в самота.
МЪГЛА
Мъгла, загърнала ме чрез
поле със приток блед,
и планина - със тъмен лес,
и слънчев мил привет!
Ти с нощ възсива обгърни
безбрежните земи!
Вземи печалните ми дни
и прежността вземи!
ВИК КЪМ МОЯ ДУХ
Над бойното поле се виши орел,
към труповете долу той стрелва взор,
разкъсал облачна завеса,
златното слънце навис поглежда.
Така въздигнат, дух, при смъртта сега
се спри, пронизвай облак, та онзи лъч
на слънчевото възкресение
в гроба отворен да не потъне.
КОПНЕЖ ЗА ЗАБРАВА
Разломи брега окован, о, Лета!
И от свят на сенки вълни разплискай,
пия цяр за всички дълбоки рани,
скрити в душата.
Пролет вейва лъх и напев любовен,
и в сърцето тъне, но не я сеща,
както нявга то. - Изпрати вълните
бързи, о, Лета!
ПРОЛЕТ
Дървета цъфтят
и птички запяват,
в зелено изгряват
ливада и рът.
Жалея, готов
да газя земята,
опасно намята
тя плаща си нов.
Нехае сега
за пъпки сюблимни,
а пролетни химни
довяват тъга.
ЛЮБОВНА ПРОЛЕТ
Съгледах пролет пак
сред дивно ширнат злак,
и - лъч на любовта
над жива красота.
Блуждая сам безспир
през пролетната шир,
изпраща ми светлик
любим и нежен лик.
Съглеждам я пред мен
във пролетния ден,
злак расне, прозвънял
над образ засиял.
ПРОЛЕТНИ ПРИВЕТИ
Не първа теменужка подир мраз,
а просещо дете съзирам аз.
Печално е, че срещам бедността
със първия привет на пролетта.
В ръката на злочестина и страх
залог за време по-добро познах.
Към бъден свят скръбта ни се смири
с привети пролетни за дни добри.
