Олег Шестински

превод: Йордан Янков

***
Листата снощи вятърът отвя,
прозрачен скреж по клоните отмина -
а аз ще трябва да бера дърва,
за да напаля своята камина.

Гнездата почерняха от дъжда.
И враните в замръзналите клони
се мъчат да се скрият от студа -
но вятърът листата е прогонил.

Потокът буен в лед се е сковал.
И рибите се крият надълбоко.
И цяла нощ една студена клонка
почуква по прозореца ми бял.

Мечтая да дочуя птичи глас,
да видя как златисти круши зреят.
Дали защото съм на север аз,
та в моя сън все южно слънце грее?