МЕЖДУ
превод: Григор Ленков
МЕЖДУ
Между представата и думата
е много повече, отколкото сме надарени
да разбираме.
Има представи, за които няма думи.
Мисълта, изгубена в зениците на еднорога,
откриваме в смеха на кучето…
СРЕЩА В АСАНСЬОРА
Влязохме асансьора и останахме
само двамина вътре.
Погледнахме се един друг и нищо повече.
Два живота, един миг, непълнота,
блаженство…
На петия етаж тя слезе и аз, който
продължих нагоре,
разбрах, че вече никога не ще я видя,
че тази среща е веднъж за винаги
и никога подир това,
че даже и да тръгна подир нея,
бих тръгнал като след мъртвец,
че даже и да би се върнала при мен,
тя би се върнала като от оня свят.
ДЕТЕ
Детето с ухо на релсата
слуша за влака…
Изгубено сред тази вездесъща музика,
то малко мисли
дали се приближава влакът, или
се отдалечава…
Само ти непрекъснато чакаше някого,
непрекъснато с някого се разделяше,
дордето се намери и вече не си никъде…
САМО НИЕ
Цяла нощ се вслушваше в мартенския вятър,
вятър, който лъжеше, защото нещо
не достигаше,
и му беше тъжно,
вятър, който се в любил, не обичаше,
но бе почти…
Само ние тук обичаме безвременното,
мимолетното
тъй непрекъснато, че смятаме
и безсмъртието за изгнание…
